Робърт премести погледа си от Уишарт на Джеймс Стюарт. Напрежението му се засили, докато се питаше кога стюардът ще даде знак.
— Но въпреки този радостен повод трябва да погледнем към мрачните дни, които предстоят — продължи със сериозен тон той. — Войната не е свършила, а само е спряла. Преди мастър Уилям да заеме мястото си като пазител, каня лорд Джон Комън от Баденох да говори, тъй като носи новини от пленничеството си в Англия.
Робърт насочи вниманието си върху Джон Комън, който излезе от тълпата. Лицето му беше бледо, прошарената коса беше започнала да оредява, но въпреки напредналата си възраст Червеният Комън беше все така внушителен. Мина покрай Уилям Уолъс, изразявайки уважението си с малко сковано кимване на глава, преди да се изкачи по стъпалата върху каруцата, а Уишарт отстъпи назад и застана до Стюарт.
— Въпреки мрачните дни, които предвижда епископът, аз мога да ви донеса поне някаква надежда. Едуард държи нашия крал затворен в лондонския Тауър, но докато бях там, говорих няколко пъти с него. Трябва да знаете, че крал Джон е в добро здраве и е настроен оптимистично за евентуалното си връщане на трона. — Погледът на Комън се спря на стоящия долу Робърт. — Сигурен съм, че всички ще се присъедините към молитвата ми за неговото бързо завръщане на трона на нашето кралство.
Думите му бяха последвани от нови аплодисменти. Уолъс кимаше. Робърт стисна зъби.
— Както много от вас са научили, в Англия има голямо недоволство заради войната във Франция. Когато миналата година Едуард прекоси морето, много от поданиците му отказаха да го последват.
Чуха се одобрителни викове.
Уишарт ги прекъсна.
— За съжаление след това кралят се върна у дома и сключи примирие с противниците си в Англия и с крал Филип. Потресът от триумфа на мастър Уилям при Стърлинг обедини англичаните срещу нас. Не се заблуждавайте — те искат отмъщение за това, което се случи.
Из поляната се понесе вълна от гласове.
Гласът на Джон от Атъл беше най-силен:
— Трябва да изпратим делегация до крал Филип, за да се уверим, че съюзът между Франция и Шотландия още е валиден. Каквото и споразумение да е сключил с Едуард, ние не трябва да бъдем забравени.
Уишарт се опита да отговори, но група мъже изразиха одобрението си с предложението на Атъл.
Уолъс излезе от тълпата и застана пред каруцата. Нямаше нужда да се качва на нея, защото всички можеха да го виждат.
— Това предстои. Когато епископът на Свети Андрю почина миналата есен, епископ Уишарт и аз решихме, че старши свещеникът на Глазгоу, господин Уилям Ламбъртън, един достоен и предан човек, трябва да оглави епархията. След това Ламбъртън беше избран и сега е на път за Рим, за да бъде ръкоположен. По пътя той ще се срещне с крал Филип и ще потвърди съюза ни. Бъдете сигурни, че той ще направи всичко възможно за каузата ни.
— Но докато търсим подкрепа отвън, трябва да бъдем единни — каза Уишарт, обръщайки се към събранието. — Знаем, че крал Едуард събира голяма армия от стрелци с големи лъкове от Уелс и пехота от Ирландия. Благодарение на усилията на мастър Уилям много от кралските гарнизони бяха прогонени, но Роксбърг и Бъруик остават в английски ръце. Досега тези крепости бяха като острови, изолирани и заобиколени от наши сили, а техните снабдителни линии са заплашени. Ако през тази война кралят успее да пробие обсадата им и да възобнови контрола си над околните райони, той ще има силна база на юг, от която да предприеме нови набези на север. Не можем да му позволим да стори това.
— Нашият план — каза с решителен глас Уолъс — е да опустошим напълно земите покрай границата, през които трябва да минат кралят и хората му. Ще изгорим реколтата и ще напъдим добитъка в Гората8. На мъжете и жените в южните графства ще бъде казано да се придвижат на север с всичките си запаси. Не трябва да оставяме нищо, с което да се хранят англичаните. Колкото по-дълго останат на полето, толкова по-трудно кралят ще снабдява армията си.
— Трябва да бъдем готови, когато дойдат — каза Уишарт. — Трябва да оставим настрана старите вражди и да работим заедно, оглавявани от нашия пазител.
Още мъже закимаха енергично, изразявайки одобрението си за предложенията на Уолъс и призива, отправен от епископа.
В този миг Робърт видя, че Джеймс Стюарт се обърна към него. Усети, че го побиват тръпки, когато стюардът кимна. Преди някой да успее да заговори, той се измъкна от тълпата и се приближи към Уолъс, оставяйки хората си изненадани.