Дръпвам фибите от косата на Сюзън – прическата ѝ е прекалено скромна за вкуса на Миротворците. Тя леко ми се усмихва с благодарност, когато косата ѝ свободно се разпилява по раменете. За първи път я виждам така. Тази прическа смекчава линията на квадратната ѝ челюст.
Очаква се да съм по-смела от Аскетите, но те не изглеждат така притеснени като мен. Разменят си усмивки и крачат мълчаливо – прекалено мълчаливо. Проправям си път през групата им и смушквам една от по-възрастните жени в ребрата.
– Кажете на децата да играят на гоненица – казвам ѝ.
– На гоненица? – повтаря тя.
– Сега се държат прекалено смирено и… като Дървени – казвам, предъвквайки думата, която беше мой прякор при Безстрашните. – Децата на Миротворците биха вдигали врява. Просто им кажете това, става ли?
Жената докосва леко по рамото едно от децата на Аскетите и му прошепва нещо. Само след няколко секунди малка група деца се втурват по коридора, крият се между краката на Миротворците и крещят:
– Пипнах те! Ти гониш! Не, това беше ръкавът ми!
Кейлъб схваща идеята и сръгва Сюзън в ребрата, а тя изпищява и се залива от смях. Опитвам да се успокоя и да вървя с полюляваща се походка, както ме посъветва Тобиас, размахвайки свободно ръце, докато завивам зад ъгъла. Удивително е как опитът да се представиш за член на друга каста променя всичко – дори походката. Сигурно затова е толкова странно, че лесно мога да се впиша в три различни касти.
Докато прекосяваме двора пред столовата, настигаме групата Миротворци пред нас и се смесваме с тях. Гледам Тобиас винаги да е в границите на периферното ми зрение, защото не искам да го изгубя в тълпата. Миротворците не задават въпроси: просто ни оставят да се разтворим сред тяхната каста.
Двама изменници от Безстрашните стоят до вратата на столовата с пистолети в ръце и аз замръзвам на място. При вида им се чувствам напълно безпомощна и обезоръжена, подкарана като стадо в сградата заедно с останалите, обкръжени от Безстрашни и Ерудити. Ако ме разобличат, няма да имам път за бягство. Ще ме застрелят на място.
Решавам да се отърся от тези мисли. Но къде наистина бих могла да избягам, за да не ме заловят? Старая се да дишам равномерно. Почти ги подминавам – „Не поглеждай, не поглеждай!“. Няколко крачки още – „Гледай настрани, настрани!“.
Сюзън ме хваща под ръка.
– Разказвам ти виц – прошепва тя, – който е много смешен.
Прикривам устата си с ръка и се насилвам да се изкикотя – смехът ми прозвучава високо и неестествено, но ако съдя по нейната усмивка, май се е получило правдоподобно. Държим се за ръце, както правят момичетата на Миротворците, поглеждаме Безстрашните и пак избухваме в смях. Не мога да повярвам как успявам да го направя, защото имам чувството, че цялата съм пълна с олово.
– Благодаря – промърморвам, когато вече сме вътре.
– За нищо – отвръща тя.
Тобиас сяда насреща ми на една от дългите маси, а Сюзън се настанява до мен. Останалите от Аскетите се пръскат из помещението. Кейлъб и Питър са през няколко места от мен.
Барабаня с пръсти по коляното си в очакване нещо да се случи. Дълго време просто седим и аз се преструвам, че слушам онова, което разказва отляво момиче от Миротворците. От време на време поглеждам към Тобиас и той отвръща на погледа ми, сякаш си прехвърляме страха един на друг.
Най-накрая пристига Йохана заедно с една жена от Ерудитите. Яркосинята ѝ блуза сякаш свети в контраст с лицето, което е тъмнокафяво. Тя оглежда помещението, продължавайки да говори с Йохана. Затаявам дъх, когато погледът ѝ се спира на мен – и си отдъхвам, щом отклонява очи без следа от колебание. Не ме позна.
Поне засега.
Някой удря с ръка по масата и се възцарява тишина. Това е. Сега или ще ни издаде, или няма да го направи.
– Нашите приятели от Ерудитите и Безстрашните издирват едни хора – започва Йохана. – Няколко члена на Аскетите, трима от Безстрашните и един бивш послушник при Ерудитите. – Тя се усмихва. – В знак на нашето безрезервно сътрудничество аз им казах, че хората, които търсят, наистина бяха тук, но си заминаха. Те искат разрешение да претърсят помещенията, което означава, че трябва да гласуваме. Има ли някой против претърсването?
Напрежението в гласа ѝ подсказва, че дори да има някой против, трябва да си държи езика зад зъбите. Не знам дали Миротворците схващат това, но никой от тях не обелва и дума. Йохана кимва към жената от Ерудитите.
– Трима от вас да останат тук – нарежда тя на охраната от Безстрашни, скупчили се на входа. – Останалите да претърсят всички сгради и да докладват, ако открият нещо. Тръгвайте.