– Да не си посмяла да се извиняваш. – Гласът му трепери. – Това не е нещо, което ще поправиш с една-две думи и прегръдка.
– Добре – отстъпва тя. – Няма да го правя.
– Защо се обединяват безкастовите? – продължава да разпитва Тобиас. – Какво сте намислили?
– Искаме да узурпираме властта на Ерудитите – отговаря тя. – Щом веднъж се отървем от тях, вече няма пречка да контролираме правителството.
– За това ли съм ти нужен? Искаш да свалиш едно корумпирано правителство и да го замениш с тиранията на безкастовите. – Той изсумтява. – Няма да стане.
– Ние не искаме тирания – казва тя. – Искаме да изградим ново общество. Такова, в което няма касти.
Устата ми пресъхва. Без касти? Един свят, в който никой не знае кой е и към кого принадлежи? Дори не мога да го проумея. Представям си единствено хаос и разцепление.
Тобиас се изсмива.
– Ясно. И как точно имате намерение да вземете властта от Ерудитите?
– Понякога драстичната промяна изисква драстични мерки. – Сянката на Евелин вдига рамене. – Предполагам, че ще се стигне до сериозно унищожение.
Потрепервам при думата „унищожение“. Моята тъмна половина жадува за унищожение, когато става дума за Ерудитите. Но сега, след като съм видяла какво може да означава това – облечени в сиво тела, повалени край бордюрите и по тротоарите; застреляни пред къщите си лидери на Аскетите, паднали на поляната до пощенските кутии – тази дума вече има друг смисъл за мен. Толкова силно забивам лице в сламеника, че болка прорязва челото ми – само и само да прогоня тази картина от спомените си. Вън, вън, вън!
– Питаш защо си ни нужен – продължава Евелин. – За да изпълним всичко това, ще ни трябва подкрепата на Безстрашните. Те разполагат с оръжие и са обучени да се сражават. Ти можеш да си връзката между нас и тях.
– Защо мислиш, че имам влияние над Безстрашните? Това изобщо не е така. Аз съм просто човек, който не се плаши лесно.
– Предполагам, че занапред ще си спечелиш влияние сред тях – отговаря тя. После се изправя и сянката ѝ се просва върху стената от пода до тавана. – Сигурна съм, че ще намериш начин как да стане, стига да го искаш. Обмисли го добре.
Тя отмята назад къдравата си коса и я събира в кок.
– Вратата винаги е отворена за теб.
След няколко минути той отново лежи до мен. Не ми се ще да се издавам, че съм ги подслушвала, но искам да му кажа, че нямам вяра на Евелин или на друг, който с лека ръка говори за унищожението на една цяла каста.
Но преди да събера кураж да го заговоря, дишането му става равномерно и той заспива.
10
Прокарвам ръка по тила си, за да вдигна кичурите, които са залепнали за него. Цялото тяло ме боли, особено краката, които горят от умората на мускулите дори когато не се движа. Не мириша особено хубаво. Имам нужда от душ.
Тръгвам надолу по коридора и влизам в банята. Явно не съм единствената, на която е хрумнало да вземе душ – група жени са се подредили пред умивалниците, половината от тях са голи, а на останалите това изобщо не прави впечатление. Откривам свободен умивалник в ъгъла, пъхам глава под кранчето и оставям студената вода да се стича покрай ушите ми.
– Здравей – поздравява Сюзън. Извръщам глава към нея. Водата се стича по бузата ми и влиза в носа. Тя носи две кърпи – едната бяла, другата сива, и двете оръфани по краищата.
– Здрасти – отговарям.
– Хрумна ми нещо – продължава тя. Обръща се с гръб към мен и разгъва кърпата, която ме скрива от останалите в банята. Отдъхвам си облекчено. Уединение. Поне доколкото това е възможно сега.
Бързо се разсъбличам и грабвам сапуна до умивалника.
– Как си? – пита тя.
– Добре. – Известно ми е, че пита само защото така повеляват законите на кастата. Предпочитам да говори свободно с мен. – А ти как си, Сюзън?
– По-добре. Тереза ми каза, че в едно от убежищата на безкастовите има голяма група бегълци от Аскетите – нарежда тя, докато аз сапунисвам главата си.
– Така ли? – отвръщам. После пак пъхам глава под кранчето, като този път разтривам скалпа с лявата ръка, за да отмия сапуна. – При тях ли искаш да отидеш?
– Да – отвръща Сюзън. – Стига ти да не се нуждаеш от помощта ми.
– Благодаря за предложението, но мисля, че твоята каста има по-голяма нужда от теб – казвам и спирам водата. Ще ми се да не трябваше да се обличам. Прекалено горещо е за джинси. Но все пак вдигам другата кърпа от пода и бързо се подсушавам.
Навличам отново червената риза. Не ми се иска да съм със старите дрехи след банята, но нямам чисти за смяна.