Тобиас гледа Найлс и не проговаря. Минават секунди в пълна тишина. Колкото по-дълго се опитва да устои на серума, толкова му е по-трудно: страните му почервеняват, дишането се учестява и става тежко. Като го гледам, гърдите ми се свиват. Някои случки от неговото детство трябва да си останат погребани там, щом той така иска. Прямите постъпват жестоко, като го принуждават да ги признае гласно, и така отнемат свободата му.
– Това е ужасно – обръщам се разпалено към Кристина. – И не е редно.
– Кое по-точно? – отвръща тя. – Това е съвсем прост въпрос.
Поклащам глава.
– Ти нищо не разбираш.
Кристина леко ми се усмихва.
– Теб наистина те е грижа за него.
Цялото ми внимание е погълнато от Тобиас и не ѝ отговарям.
– Пак ще повторя въпроса – обажда се Найлс. – За нас е важно да разберем до каква степен си верен на избраната от теб каста. И така, защо се прехвърли при Безстрашните, Тобиас?
– За да се защитя – отговаря Тобиас. – Прехвърлих се, за да се предпазя.
– От какво искаше да се предпазиш?
– От баща си.
Всички разговори в залата секват и настъпилата тишина е по-потискаща дори от доскорошното осъдително мърморене. Очаквам Найлс да продължи да дълбае, но той не го прави.
– Благодаря за прямотата – казва Найлс. Прямите го повтарят шепнешком. Навсякъде около мен се носи: „Благодаря за прямотата“, произнесено с различна сила и височина. Гневът ми започва да се топи. Тези прошепнати думи сякаш приветстват Тобиас, обгръщат го и го освобождават от най-мрачната му тайна.
Изглежда, Прямите са водени не от жестокост, а от желанието да разберат, да проумеят. Но това не разсейва страха ми какво ще стане с мен под въздействието на серума на истината.
– Верен ли си на сегашната си каста, Тобиас? – пита Найлс.
– Верен съм на всеки от нея, който не подкрепя атаката срещу Аскетите – отвръща той.
– Щом вече стана дума за това, според мен трябва да се съсредоточим върху случилото се в този ден – казва Найлс. – Какво си спомняш от времето, докато си бил под въздействието на симулацията?
– Отначало не бях под въздействието на симулацията – отговаря Тобиас. – Тя не проработи при мен.
Найлс кратко се изсмива.
– Как така не е проработила?
– Една от характерните черти на Дивергентите е, че тяхното съзнание е устойчиво на симулациите – казва Тобиас. – А аз съм Дивергент. Затова симулацията не проработи при мен.
Вълна от негодувание. Кристина ме сръгва с лакът.
– И ти ли си такава? – прошепва тя близо до ухото ми, за да не я чуят другите. – Затова ли остана будна?
Поглеждам я. През последните няколко месеца се боях от думата „Дивергент“, ужасена, че някой може да разбере каква съм. Но вече няма да мога да го крия. Затова кимвам.
Очите ѝ сякаш всеки момент ще изскочат – толкова големи стават. Трудно ми е да разгадая изражението ѝ. Дали е потрес? Или страх? Или пък страхопочитание?
– Знаеш ли какво означава? – питам.
– Чувала съм за това като малка – отвръща с благоговеен шепот тя.
Определено е страхопочитание.
– Разказваха го като приказка – продължава. – Носеше се слух, че сред нас има хора със свръхестествена сила. Нещо от този род.
– Е, не е приказка и не е чак толкова невероятно – уточнявам. – По-скоро е нещо като симулацията в зоната на страха: оставаш буден, докато си под въздействието ѝ, и можеш да я контролираш. С тази разлика, че с мен е така при всеки вид симулация.
– Но, Трис, това е невъзможно – произнася тя и слага ръка на лакътя ми.
Найлс стои в центъра на залата с вдигнати ръце и се опитва да усмири тълпата, но отвсякъде се носи шушукане, в което се улавят и враждебност, и ужас, и страхопочитание – също като на Кристина. Накрая Найлс скача на крака и се провиква:
– Ако не запазите тишина, ще бъдете приканени да напуснете!
Най-после всички утихват и Найлс сяда.
– Като казваш „устойчив на симулация“, какво имаш предвид? – продължава той.
– Обикновено означава, че оставаме в съзнание по време на симулация – отговаря Тобиас. Изглежда, понася по-леко серума на истината, когато отговаря на фактологични, а не свързани с чувствата му въпроси. Сега изобщо не личи, че е под въздействието на серума, въпреки че отпуснатата стойка и шарещите безцелно очи подсказват друго. – Симулацията по време на атаката обаче беше различна. При нея беше използван друг серум и широкообхватни предаватели. Но изглежда, и широкообхватните предаватели не действат на Дивергентите, защото онази сутрин се събудих с ясно съзнание.