– Чак не мога да повярвам как може да си толкова глупава, че да дойдеш тук без пистолет – казва.
– Затова пък съм достатъчно умна да направя ето това – отвръщам и стоварвам подметката си върху крака му, който прострелях преди по-малко от месец. Ерик изпищява, лицето му се сгърчва и той забива дръжката на пистолета в челюстта ми. Стискам зъби да потисна стенанието. По шията ми започва да се стича кръв – цепнал е кожата ми.
Въпреки удара, хватката около лявата ми ръка не се отпуска нито за миг. Но фактът, че още не ме е застрелял в главата, е достатъчно красноречив: не му е позволено да ме убива.
– Изненадан съм, че си още жива – просъсква той. – А точно аз посъветвах Джанийн да конструира онзи резервоар специално за теб.
През това време умът ми щрака усилено да измисли какво би му причинило толкова силна болка, че да ме пусне. Тъкмо съм решила здравата да го изритам в слабините, когато той минава отзад, хваща двете ми ръце и толкова силно ме притиска, че едва мога да помръдна. Ноктите му се забиват в мен и аз стискам зъби едновременно от болка и отвращение заради гърдите му, опрени в гърба ми.
– За нея ще е много вълнуващо да наблюдава как някой Дивергент реагира на симулацията в реални условия – казва той и ме бута да вървя напред. Дъхът му раздвижва косата на врата ми. – Нямам нищо против. Както се сещаш, изобретателността – едно от качествата, които най-много ценим у Ерудитите – изисква творчески подход.
Той усуква ръцете ми и аз усещам как мазолите му дращят кожата ми. Леко се накланям наляво в движение, опитвайки се да вкарам единия си крак между неговите. С жестока наслада установявам, че куца.
– Понякога творческият процес изглежда чиста загуба на време, лишен от логика… освен ако не е път към някаква по-велика цел. В случая – натрупване на знания.
Спирам достатъчно напред, за да успея здраво да забия пета между краката му. В гърлото му се надига остър писък, но замира още преди да се е откъснал от устните. Ръцете му се отпускат, макар и за миг. В този момент извивам силно тялото си, за да се освободя. Нямам представа накъде да побягна. Знам само, че трябва да тичам. Трябва да…
Той ме сграбчва за лакътя и ме дръпва назад, забива пръст в раната на рамото ми и го завърта, докато от болка не ми причернява пред очите. Започвам да пищя с пълно гърло.
– Доколкото си спомням от записа в оня резервоар, ти беше ранена в рамото – казва той. – Изглежда, съм бил прав.
Краката ми омекват, той почти небрежно ме сграбчва за яката и ме помъква към асансьорите. Ризата се врязва в гърлото ми и ме души, а аз плета крака зад него. Цялото ми тяло пулсира от постоянна болка.
Когато стигаме асансьора, той ме блъска на колене до жената от Прямите, която видях малко преди това. Тя и още четирима са наредени между двете редици асансьори, пазени от Безстрашни с насочени пистолети.
– Искам един пистолет да е постоянно опрян в нея – нарежда Ерик. – Не просто да я държите на мушка, а да е опрян в нея.
Един от Безстрашните опира дуло в тила ми. Усещам кръга на студената цев върху кожата си. Вдигам поглед към Ерик. Лицето му е червено, очите му плуват във влага.
– Какво става, Ерик? – вдигам вежди. – Страх те е от едно малко момиче ли?
– Не съм глупак – отвръща той, прокарвайки пръсти през косата си. – Тоя номер с малкото момиче си ми го прилагала и преди, но сега няма да мине. Ти си най-доброто бойно куче, с което разполагат. – Той се надвесва над мен. – Затова съм сигурен, че съвсем скоро ще ти видят сметката.
Вратата на един от асансьорите се отваря и войник на Безстрашните изблъсква Юрая към редицата Дивергенти. Устните му са покрити с кървави петна. Той ми хвърля бегъл поглед, но по изражението му не мога да отгатна дали е успял, или се е провалил. Щом е тук, най-вероятно се е провалил. Сега ще открият всички Дивергенти в сградата и повечето от нас най-вероятно скоро ще умрат.
Сигурно трябва да ме е страх. Вместо това обаче вътре в мен клокочи истеричен смях, защото току-що съм си спомнила нещо.
Може никога повече да не докосна пистолет. Затова пък в задния си джоб имам нож.
16
Плъзвам ръка към гърба, сантиметър по сантиметър, така че войникът, който е опрял пистолет в главата ми, да не забележи. Вратата на асансьора отново се отваря и от там излизат още Дивергенти, конвоирани от изменници на Безстрашните. Жената от Прямите отдясно скимти. Кичури коса са прилепнали към устните ѝ, мокри от слюнка или сълзи, не мога да преценя.