Юрая е съвсем различен от Тобиас, в чиято усмивка винаги личи известна свенливост, сякаш е изненадан, че някой изобщо си е направил труд да го погледне.
Гърлото ми гори. Оставям иглата и диска на ръба на умивалника.
Юрая мести поглед от мен към иглата, после към кървавата диря, която се спуска от рамото към дланта ми.
– Гадост – казва.
– Не ми обръщай внимание – отвръщам. После грабвам цял куп тоалетна хартия, за да попия кръвта от ръката си. – Как са другите?
– Марлийн ръси шеги, както обикновено. – Усмивката на Юрая става по-широка и на бузите му се появяват трапчинки. – Лин мърмори. Ама, я чакай малко, ти това от ръката си ли го извади? – Той сочи с глава иглата. – Божичко, Трис. Съвсем ли нямаш нервни окончания, или наистина си толкова желязна?
– Мисля, че имам нужда от превръзка.
– Така ли мислиш? – Юрая поклаща глава. – Освен това имаш нужда от лед за лицето. И така, вече всички са в съзнание. Навън е същинска лудница.
Докосвам челюстта си. Допирът е особено болезнен на мястото, където ме удари пистолетът на Ерик – ще трябва да я намажа с лечебния мехлем, за да не отече.
– Ерик мъртъв ли е? – Не знам на какъв отговор се надявам – да или не?
– Не. Няколко души от Прямите решиха да му окажат медицинска помощ. – Юрая въси вежди срещу умивалника. – Ставало дума за почтено отношение към затворниците. В момента Канг го разпитва на четири очи. Не ни допуска, за да не нарушаваме мирния тон или поне така каза.
Изсумтявам.
– Още никой не е наясно за какво беше цялата тая дандания – продължава той и се обляга на ръба на умивалника до мен. – Защо изобщо налетяха тук, обстреляха ни с това и ни извадиха от строя за известно време? Защо просто не ни избиха?
– Представа нямам – отвръщам. – Единственото смислено нещо беше, че разбраха кои са Дивергенти и кои – не. Но едва ли това е била единствената причина за нападението.
– Не схващам защо изобщо им трябваше да постъпват така с нас. Друго е да искаш послушна армия, както беше при симулационната атака, но сега? Изглежда съвсем безсмислено.
Мръщя се, докато притискам чиста тоалетна хартия към рамото си, за да спра кървенето. Той има право. Джанийн вече си има армия. Тогава защо ѝ трябва да избива Дивергентите точно сега?
– Джанийн не иска да избива всички – казвам бавно. – Дава си сметка, че това е напълно безсмислено. Обществото ще престане да действа без коя да е от кастите, защото всяка обучава своите членове на определен вид дейност. Онова, което тя цели, е контрол.
Поглеждам отражението си в огледалото. Челюстта ми вече е отекла, а по ръцете личат следите от нокти. Гадост.
– Явно планира нова симулация – продължавам. – Същата като преди, но сега иска да е сигурна, че всички са или под неин контрол, или мъртви.
– Но симулацията трае само ограничен период от време – казва Юрая. – От нея няма полза, ако искаш да направиш нещо по-дългосрочно.
– Така е – отговарям. – Не знам. Нищо не схващам. – Вдигам иглата. – Не разбирам и защо е това. Ако е като останалите инжекции, предизвикващи симулация, значи предназначението е само едно. Тогава защо трябваше да ни обстрелват с него само и само да ни повалят в безсъзнание? В това няма никакъв смисъл.
– Идея нямам, Трис, но сега ни чака нещо по-важно – цяла огромна сграда, пълна с паникьосани хора, с които трябва да се справим. Хайде да вървим да те превържем. – Той прави пауза, после продължава. – Ще ми направиш ли една услуга?
– Казвай.
– Не споменавай пред никого, че съм Дивергент. – Той прехапва устни. – Шона ми е приятелка и не искам изведнъж да започне да се страхува от мен.
– Дадено – казвам и се насилвам да се усмихна. – Гроб съм.
+ + +
Оставам будна цяла нощ и вадя иглите от ръцете на хората. След няколко часа вече не се опитвам да бъда внимателна. Просто дърпам с всичка сила.
Разбирам, че името на момчето, което Ерик простреля в главата, е било Боби; че състоянието на Ерик вече е стабилно; че сред стотиците хора в Жестоката борса само осемдесет нямат забити в ръцете игли, седемдесет от тях са Безстрашни, едната от които е Кристина. Цяла нощ си блъскам главата над игли, серуми и симулации, опитвайки да се поставя на мястото на врага.
На сутринта вече не са останали игли, които да вадя, и аз се запътвам към столовата, триейки очи. Джак Канг обяви, че свиква среща на обяд, затова се надявам хубавичко да си подремна, след като се нахраня.
Когато влизам в столовата обаче, заварвам там Кейлъб.