– Вярно – съгласява се той.
Мълчаливо чакаме асансьора. Тобиас хапе устни и гледа с празен поглед напред. Продължава така чак до осемнайсетия етаж, който е съвсем пуст. Тишината ме обгръща и ми вдъхва спокойствие, също като прегръдката на Кейлъб. Отпускам се на ръба на една от пейките в залата за разпити, а Тобиас придърпва стола на Найлс срещу мен.
– Не трябваше ли да са два? – поглежда със свити вежди стола той.
– Аха – отговарям. – Аз, хм… метнах другия през прозореца.
– Странно – казва той. После сяда. – Е, за какво искаш да говорим? Или ставаше дума само за Маркъс?
– Не, не става дума само за него. Ти… добре ли си? – питам предпазливо.
– Нали не се разхождам с куршум в главата? – отвръща той, вперил поглед в ръцете си. – Тогава, значи, съм добре. Дай да приказваме за нещо друго.
– Искам да поговорим за симулациите – казвам. – Но преди това и за нещо друго – майка ти мислеше, че следващият ход на Джанийн ще бъде да погне безкастовите. Очевидно е в грешка, а аз не съм сигурна защо греши. По нищо не личи Прямите да се готвят за битка или пък…
– Ами тогава поразсъждавай над въпроса – казва той. – Обмисли го, както би направил някой Ерудит.
Поглеждам го.
– Какво? – пита. – Ако ти не можеш, тогава за никой от нас няма лъч надежда.
– Добре, тогава – отговарям. – Хм… Сигурно е станало така, защото най-логичната следваща стъпка е атака срещу Безстрашните и Прямите. Понеже… безкастовите са пръснати навсякъде, докато ние живеем в компактна група.
– Точно така – потвърждава той. – Освен това, когато Джанийн нападна Аскетите, тя сложи ръка на цялата им информация. Майка ми каза, че Аскетите са имали данни за броя на Дивергентите сред безкастовите. Това ще рече, че след атаката Джанийн сигурно е открила колко много са Дивергентите сред безкастовите в сравнение с тези сред Прямите. Което ги превръща автоматично във второстепенна цел.
– Ясно. Обясни ми тогава пак за серума – продължавам. – Той се състои от няколко части, нали така?
– От две – отговаря той, кимайки. – Предавател и течност, която предизвиква симулацията. Предавателят пренася информацията от компютъра до мозъка и обратно, а течността настройва мозъка за симулацията.
Поклащам глава в знак на разбиране.
– Предавателят обслужва само една симулация, нали така? Тогава, какво става след нейното приключване?
– Той се разтваря – отговаря Тобиас. – Доколкото знам, Ерудитите още не са успели да разработят предавател, който да издържи повече от една симулация, независимо че симулацията на атаката продължи много по-дълго от която и да е друга симулация досега.
Думите „доколкото знам“ засядат в ума ми. През по-голямата част от съзнателния си живот Джанийн е разработвала серуми. Ако тя продължава да преследва Дивергентите, вероятно все още е обсебена от идеята да открие усъвършенствани версии на тази технология.
– Защо са всички тези въпроси, Трис? – обажда се Тобиас.
– Успя ли добре да разгледаш това? – питам и посочвам превръзката на рамото си.
– Не съвсем – отговаря той. – Двамата с Юрая цяла сутрин мъкнем ранени Ерудити към четвъртия етаж.
Отлепвам единия ъгъл на превръзката и откривам раната – за късмет, тя вече не кърви – както и участъка с инжектирана синя боя, който, изглежда, няма намерение да избледнява. После бъркам в джоба си и вадя иглата, която се беше забила в ръката ми.
– Атаката не целеше да ни избият, а да ни обстрелят с това – казвам.
Той опипва оцветената кожа около раната. Забелязвам нещо, което досега не съм осъзнавала, защото постепенно се е случвало пред очите ми – той вече не изглежда като по време на инициацията. Оставил си е тридневна брада, а косата му е по-дълга от обикновено и достатъчно гъста, за да установя, че е кестенява, а не черна.
Тобиас взима иглата и я отделя от металния диск, към който е прикрепена.
– Дискът най-вероятно е кух и тук е било онова синьо нещо, което се е впръскало в тялото ти. Какво стана, когато те простреляха?
– Хвърлиха цилиндрите, които ни обгазиха, и всички изпаднаха в безсъзнание. Газът не подейства единствено на нас двамата с Юрая и останалите Дивергенти.
Тобиас не изглежда особено изненадан. Присвивам очи.
– Ти знаеше ли, че Юрая е Дивергент?
Той свива рамене.
– Разбира се. Нали съм наблюдавал и неговата симулация.
– И въпреки това не ми каза?
– Това е поверителна информация – отговаря той. – Опасна информация.
Усещам как ме обзема гняв – колко ли още неща крие от мен? – и се опитвам да го овладея. Разбира се, не би могъл да ми каже, че Юрая е Дивергент. Зачитал е правото на Юрая на лична тайна. Има логика.