– Хайде сега, недей да се мусиш – отвръща Зийк. – Не бях казал дори на Шона и Юрая. Да не искаш да проваля мисията си на шпионин, като разправям нагоре и надолу какъв съм точно.
Намираме се в една от залите в централата на Прямите, на която казват Сборен пункт – Безстрашните много обичат да се шегуват с това име, когато им падне удобен случай. Тя е голяма и просторна, а по стените се спускат драперии в черно и бяло. В средата има няколко катедри, подредени в кръг. Големи кръгли маси заобикалят катедрите. Лин ми обяснява, че всеки месец тук организират дебат, просто за забавление, а веднъж седмично се провеждат и религиозни служби. Но дори когато в залата няма специално събитие, тя обикновено пак е пълна.
Доброто име на Зийк е изчистено от всякакви подозрения, благодарение на кратък разпит, проведен от Прямите на осемнайсетия етаж. Този разпит не е толкова мрачен и съдбоносен като нашия с Тобиас, отчасти защото няма подозрителен видеозапис, който да компрометира Зийк, и отчасти заради способността на Зийк да бъде забавен дори под въздействието на серума на истината. Може би най-вече заради второто. Във всеки случай ние се събираме в зала Сборен пункт да отпразнуваме събитието с по едно „Ей, ти не си мръсен предател!“, както се изрази Юрая.
– Така е, ама ние какво ли не наговорихме по твой адрес след атаката и сега се чувствам като пълен идиот – казва Лин.
Зийк прегръща Шона с една ръка.
– Ти наистина си идиотка, Лин. Точно на това се дължи чарът ти – казва той.
Лин го замерва с пластмасова чаша и той отбива удара. По масата се разлива вода и част от нея го плисва в окото.
– Та, както казвах – продължава Зийк, триейки очи, – основната ми задача беше да изведа на безопасно място дезертьорите на Ерудитите. Затова тук има голяма група от тях, а една по-малка е в лагера на Миротворците. Тори обаче… Представа нямах каква е нейната задача. Тя изчезваше понякога с часове. В редките случаи, когато се появяваше, изглеждаше, сякаш ще експлодира всеки момент. Нищо чудно, че точно тя ни издаде.
– Как така повериха тая работа точно на теб? – пита Лин. – Ти не си чак толкова необикновен.
– Причината е по-скоро в мястото, където се озовах след симулационната атака – право в центъра на група изменници от Безстрашните. Затова реших да продължа с тях – обяснява той. – Виж, за Тори не знам как е станало.
– Тя е трансфер от Ерудитите – намесвам се.
Онова, което премълчавам, защото съм сигурна, че не би искала всички да го научат, е причината да бъде толкова напрегната в централата на Ерудитите – те са убили брат ѝ заради това, че е Дивергент.
Веднъж Тори ми призна, че само чака подходящ момент да им отмъсти.
– Я гледай! – възкликва Зийк. – Откъде знаеш?
– Ами, трансферите в кастата си имаме таен клуб – отвръщам и се облягам назад на стола. – Събираме се всеки трети четвъртък.
Зийк изсумтява.
– Къде е Фор? – обажда се Юрая, поглеждайки часовника си. – Дали да не започваме без него?
– Няма как да стане – отвръща Зийк. – Той носи информацията.
Юрая кимва, сякаш знае точно за какво става дума. После мълчи известно време и накрая пита:
– Я кажи пак за каква информация точно става дума.
– Информацията за малката миротворческа среща на Канг с Джанийн – натъртва Зийк. – Не е ли очевидно?
Забелязвам Кристина – седи на една маса в другия край на залата заедно със сестра си. И двете четат нещо.
Заставам нащрек. Кара, по-голямата сестра на Уил, върви към масата на Кристина. Сгушвам глава между раменете.
– Какво? – пита Юрая, поглеждайки през рамо. Ще ми се да го фрасна.
– Престани! – изсъсквам. – Не може ли да не го правиш толкова явно?! – Просвам се напред и сключвам ръце върху масата. – Сестрата на Уил е ей там.
– А, да! Докато още бях при тях, я убеждавах да зареже Ерудитите – обажда се Зийк. – Каза, че с очите си видяла да убиват жена от Аскетите, докато изпълнявала поръчение на Джанийн, и не може да понесе това.
– Сигурен ли си, че не шпионира за Ерудитите? – пита Лин.
– Лин, тя спаси половината ни каста от това тук – намесва се Марлийн, потупвайки превръзката на ръката си, където я простреляха изменниците на Безстрашните. – Така де, половината от половината на нашата каста.
– В някои среди на това му викат четвъртина, Мар – обажда се Лин.
– Пък и на кого му пука дали е предател? – заключава Зийк. – Нали не планираме нищо, за което тя би могла да донесе на Ерудитите. А дори това да стане, със сигурност няма да я включим в подготовката.