– Само че никой от нас не притежава специалния мозък на Дивергент – обажда се Марлийн. Тя опира върховете на пръстите си в темето ми и леко натиска. – Хайде, направи заклинанието.
– Няма такова нещо като заклинания на Дивергентите, Мар – срязва я Лин.
– А дори и да има, ние не бива да се допитваме до тях – обажда се Шона. Това е първото нещо, което казва, откакто сме седнали на масата. Дори не ме поглежда, докато говори; само наблюдава намръщено по-малката си сестра.
– Шона… – подхваща Зийк.
– Няма какво да ме Шоносваш! – сопва му се тя и устремява свъсения си поглед към него. – Не ти ли е хрумвало, че ако някой има наклонности за различни касти, има и проблем с лоялността? Щом тя има наклонности за Ерудит, откъде може да сте сигурни, че не работи за тях?
– Не изглупявай – прекъсва я Тобиас с нисък глас.
– Не аз съм глупавата! – Тя удря с длан по масата. – Принадлежа към Безстрашните, защото всяко мое действие по време на теста за определяне на наклонностите показваше точно това. Затова съм лоялна към кастата си – няма друго място, където мога да отида. Ами тя? Ами ти? – Тя клати глава. – Не мога да разбера ти на кого си верен. Ето защо нямам намерение да се преструвам, че всичко е наред.
Тя скача от мястото си, а когато Зийк посяга да я спре, силно блъска ръката му и се отправя с маршова стъпка към една от вратите. Проследявам я с поглед, докато вратата се затваря след нея и черната драперия се спуска отгоре.
Чувствам се напълно смазана, готова съм да закрещя, само дето Шона я няма, за да ѝ се нахвърля.
– Не съм никаква магьосница – казвам разгорещено. – Вие и сами може да се запитате кой е най-логичният отговор при създалата се ситуация.
Насреща ми има само празни погледи.
– Сериозно говоря – продължавам. – Ако аз бях в такава ситуация – изправена срещу Джак Канг и заобиколена от група Безстрашни, едва ли щях да прибягна до насилие, не е ли така?
– Защо не, щом и ти имаш охрана от Безстрашни. Достатъчен е само един изстрел – бам, Джак е мъртъв, а Ерудитите стават още по-силни – казва Зийк.
– Когото и да пратят да преговаря с Джак Канг, той няма да е случаен човек от Ерудитите. Това ще е важна клечка – натъртвам. – Ще е глупаво да предприемат покушение над Джак Канг и да рискуват живота на представителя на Джанийн.
– Ето, виждаш ли? Затова ни трябваш за анализ на ситуацията – доволно отсича Зийк. – Аз например бих го убил. Според мен си струва риска.
Притискам пръсти между веждите. Главата вече ме боли.
– Отлично.
Опитвам се да се поставя на мястото на Джанийн Матюс. Вече знам, че тя няма да преговаря с Джак Канг. Пък и защо ли ѝ трябва? Той няма какво да ѝ предложи. Ето защо ще използва ситуацията в своя полза.
– Според мен – започвам – Джанийн Матюс ще го манипулира. А той ще направи всичко възможно да защити кастата си дори ако се наложи да пожертва Дивергентите. – Млъквам, защото се сещам как парадираше с влиянието си над кастата пред нас по време на общата среща. – Или Безстрашните. Ето защо на всяка цена трябва да чуем какво се говори на тази среща.
Юрая и Зийк се споглеждат. Лин се усмихва, но това не е нейната обичайна усмивка. Сега тя не стига до очите ѝ, които изглеждат по-златисти от всякога с този студен блясък в тях.
– Ами тогава, нека я подслушаме – казва тя.
20
Поглеждам си часовника. Седем часа вечерта. Остават дванайсет часа, преди да разберем какво има да казва Джанийн на Джак Канг. През последния час проверявам часовника си поне десетина пъти, сякаш това ще накара времето да върви по-бързо. Ръцете ме сърбят да свърша нещо – каквото и да е само и само да не седя в столовата с Лин, Тобиас и Лорън, ровейки с вилицата из чинията с вечеря, докато хвърлям крадешком погледи към Кристина, която седи със своето семейство Прями на една от масите.
– Чудя се дали ще можем да живеем по старому, когато всичко свърши – обажда се Лорън. През последните пет минути двамата с Тобиас непрекъснато обсъждат методите на тренировка по време на инициацията при Безстрашните. Май това е единственото общо между тях.
– Ако изобщо някоя каста остане след всичко това – вмята Лин, оформяйки на купчина картофеното пюре в чинията си.
– Не ми казвай, че ще ядеш сандвич от картофено пюре – обръщам се към нея.
– И какво, ако го направя?
Група Безстрашни минават по пътеката между нашата и съседната маса. На възраст са по-големи от Тобиас, но не много. Косата на едно от момичетата е боядисана в пет различни цвята, а ръцете ѝ са толкова плътно покрити с татуировки, че не се вижда дори сантиметър неизрисувана кожа. Едно от момчетата се навежда ниско към Тобиас, който седи с гръб към него, и пътьом прошепва: „Страхливец“.