Превивам се силно, за да се побера в тясното пространство между долното ниво на моста и подпорните греди под краката ми. Не съм стигнала много надалече, когато се налага да спра – краката ми са върху една от гредите, лявата ми ръка – върху друга. Ще трябва да остана в тази поза дълго време.
Тобиас се промъква още по-близо и пъха крака си под мен като допълнителна опора. Той е достатъчно дълъг, за да стигне съседната греда. Издишвам и му се усмихвам с благодарност. За първи път сме толкова близо един до друг, откакто напуснахме Жестоката борса.
Той отвръща на усмивката ми, но с мрачен вид.
Чакаме мълчаливо. Дишам през устата и се опитвам да овладея треперенето на ръцете и краката си. Изглежда, Шона и Лин си общуват без думи. Кривят лица една срещу друга, после се усмихват и кимат, сякаш са се разбрали отлично, но аз не мога да разгадая смисъла на техния код. Никога не съм се замисляла какво е да имаш сестра. Дали двамата с Кейлъб щяхме да сме по-близки, ако и той беше момиче?
Градът на разсъмване е толкова тих, че стъпките им кънтят, когато приближават моста. Звукът идва иззад гърба ми, което значи, че са Джак и неговият ескорт Безстрашни, а не Ерудитите. Безстрашните знаят, че ние сме тук, но Джак Канг – не. Ако се загледа надолу за повече от няколко секунди, сигурно ще ни забележи през металната решетка под краката си. Старая се да дишам колкото се може по-тихо.
Тобиас си поглежда часовника, после протяга ръка, за да видя и аз колко е часът. Точно седем.
Вдигам очи и се вглеждам през стоманената мрежа над мен. Върху главата ми маршируват нечии крака. После го чувам.
– Здравей, Джак.
Това е Макс, който по настояване на Джанийн направи Ерик един от лидерите на Безстрашните, за да наложи той жестокостта и бруталността като основни принципи при инициацията на кастата. Никога не съм разговаряла с него, но от гласа му ме побиват тръпки.
– Макс – казва в отговор Джак. – Къде е Джанийн? Мислех, че поне от добро възпитание ще дойде лично.
– Двамата с Джанийн си поделихме отговорностите според своите силни страни – отвръща Макс. – Това ще рече, че аз взимам всички решения, които касаят военните действия. Мисля, че това включва и темата на срещата ни днес.
Свивам вежди. Не съм чувала Макс да говори много дълго, но нещо в думите, които използва, и техният ритъм, ми се вижда… не на място.
– Добре, тогава – отстъпва Джак. – Дойдох тук…
– Трябва отсега да те предупредя, че това не са преговори – прекъсва го Макс. – За да водиш преговори, трябва да си на равна нога с отсрещната страна, а ти не си, Джак.
– Какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа, че ти представляваш единствената ненужна каста. Прямите нито ни охраняват, нито ни осигуряват прехрана или нови технологии. Ето защо можем и без вас. И не е кой знае какво, че си спечелил благоразположението на гостите си Безстрашни – казва Макс. – В момента си напълно уязвим и безполезен. Затова ти препоръчвам да правиш точно това, което ти кажа.
– Ах, ти, измет такава – процежда през стиснати зъби Джак. – Как смееш…
– Хайде сега да не ставаме обидчиви – прекъсва го Макс.
Прехапвам устни. Трябваше да се доверя на интуицията си, а тя ми подсказва, че нещо тук не е наред. Нито един уважаващ себе си Безстрашен не би употребил думата „обидчив“. Нито би реагирал толкова спокойно на явна обида. Той говори като някой друг. Той говори като Джанийн.
Космите на врата ми настръхват. Всичко си идва на мястото. Джанийн не би се доверила на никого, най-малкото на някакъв избухлив Безстрашен, да говори от нейно име. Най-доброто разрешение на този въпрос е като снабди Макс със слушалка в ухото. А нейният обхват е максимум половин километър.
Улавям погледа на Тобиас и бавно вдигам ръка, сочейки ухото си. После посочвам нагоре към мястото, където приблизително трябва да се намира Макс.
Тобиас се мръщи, после кимва, но въпреки това не съм сигурна, че ме е разбрал правилно.
– Имам три изисквания – продължава Макс. – Първо, да ни предадеш невредим пленения лидер на Безстрашните. Второ, да позволиш нашите войници да претърсят централата ви, за да екстрадират Дивергентите. И трето – да ни дадеш имената на онези, които не са инжектирани със симулационния серум.
– Защо? – пита с горчивина Джак. – Какво преследвате? И защо са ви тези имена? Какво ще правите с хората?
– Целта на операцията е, като начало, да открием и премахнем и последния Дивергент. Колкото до имената, това не е твоя работа.