– Не е моя работа ли?! – Чувам стъпки над главата си и надзъртам през мрежата. Доколкото виждам, Джак е сграбчил яката на Макс.
– Пусни ме – казва Макс, – или ще наредя на охраната да стреля.
Свивам вежди. Ако Джанийн говори чрез Макс, значи вижда какво става, щом знае, че Джак го държи. Протягам се напред, за да погледна към сградите от другата страна на моста. Отляво коритото на реката прави завой и на самия край на брега стои ниска стъклена постройка. Сигурно тя е там.
Тръгвам предпазливо по обратния път към металната дъга, която поддържа моста и стълбището към Уокър Драйв. Тобиас незабавно поема след мен, а Шона потупва Лин по рамото. Но Лин в момента е заета с нещо друго.
Мислите ми бяха прекалено ангажирани с Джанийн. Затова съм пропуснала кога Лин е извадила пистолета и е започнала да се катери нагоре по моста. Шона зяпва и очите ѝ започват да гледат диво, когато Лин се залюлява напред, сграбчва ръба на моста и премята ръка отгоре. Пръстът ѝ натиска спусъка.
Макс си поема рязко въздух и притиска гърдите си с длан, после залита назад. Когато отпуска ръка, тя е потъмняла от кръв.
Отказвам се да се катеря. Скачам в тинята, плътно следвана от Тобиас, Лин и Шона. Краката ми затъват и започват да жвакат. Когато ги издърпвам, обувките ми остават в тинята, но аз продължавам, докато не стигам бетонната пътека. Разнасят се изстрели и в калта около мен се забиват куршуми. Хвърлям се към стената под моста, за да не могат да ме вземат на мушка.
Тобиас също се прилепва към стената зад мен; толкова е близо, че брадичката му опира главата ми и гърдите му се притискат в моите рамене. Прикрива ме.
Имам два варианта: да се върна обратно в централата на Прямите, където е относително безопасно, или да открия Джанийн, която в момента, изглежда, е най-уязвима.
Всъщност изобщо не става дума за избор.
– Хайде! – казвам. После се втурвам по стълбите, а останалите ме следват неотстъпно. На долното ниво на моста верните на кастата Безстрашни водят престрелка с изменниците. Джак е невредим и стои превит надве, а един от охраната е преметнал ръка през гърба му. Хуквам още по-бързо. Пресичам моста и дори не поглеждам назад. Чувам стъпките на Тобиас. Само той успява да ми насмогне.
Забелязвам стъклената сграда. Вече съм на метри от нея. Стискам зъби и правя последно усилие. Не си чувствам краката, едва усещам земята под себе си. Но още преди да стигна вратата, забелязвам движение в алеята отдясно. Рязко свивам и тръгвам натам.
По алеята тичат три фигури. Едната е с руса коса. Другата е висока. Третата е Питър.
Препъвам се и едва не падам.
– Питър! – изкрещявам. Той вдига пистолета, Тобиас прави същото зад гърба ми и ние замръзваме неподвижно само на метри един от друг. Русата жена зад Питър – най-вероятно Джанийн – и високият изменник от Безстрашните свиват зад ъгъла. Въпреки че нямам оръжие, нито план, понечвам да хукна след тях и сигурно щях да го направя, ако Тобиас не беше сложил ръка на рамото ми и не ме беше заковал на място.
– Ти си изменник – крясвам на Питър. – Знаех си. Знаех си!
Вик разцепва въздуха. Гласът е женски и издава силна болка.
– Май приятелите ти имат нужда от теб – подмята Питър с ехидна усмивчица, или по-скоро с оголени зъби – не мога да определя. Той продължава да ме държи на прицел. – Имаш избор. Или ни остави да си ходим и им помогни, или ще умреш, докато ни преследваш.
Едва не изкрещявам. И двамата знаем как ще постъпя.
– Дано пукнеш! – казвам.
Отстъпвам заднешком към Тобиас, който също тръгва гърбом назад, докато двамата не стигаме края на алеята, после се обръщаме и побягваме.
22
Шона лежи по очи на земята, ризата ѝ е подгизнала от кръв. Лин се е свила до нея. Гледа я втренчено. Не помръдва.
– Аз съм виновна – нарежда тя. – Не трябваше да стрелям в него. Не трябваше…
Забивам поглед в кървавото петно. Куршумът я е прострелял в гърба. От мястото си не мога да разбера дали още диша, или не. Тобиас допира два пръста отстрани на шията ѝ и кимва.
– Трябва да се махаме от тук – казва. – Лин, погледни ме. Аз ще я нося и нея много ще я боли, но това е единственият ни изход.
Лин кимва. Тобиас прикляква до Шона и пъха ръце под тялото ѝ. Повдига я и тя започва да стене. Втурвам се да му помогна да прехвърли отпуснатото ѝ тяло през рамо. Гърлото ми се свива и аз се закашлям, за да освободя поне малко от напрежението.
Тобиас с усилие се надига и всички се отправяме към Жестоката борса – Лин върви начело с насочен пистолет, а аз съм последна. Вървя заднешком, за да наблюдавам какво става зад нас, но никой не ни преследва. Според мен изменниците на Безстрашните са минали в отстъпление. Въпреки това трябва да се уверя, че е наистина така.