– Ей! – провиква се някой. Юрая тича към нас. – Зийк трябваше да им помогне за Джак… О, не! О, не! Шона!
– Не сега – остро го срязва Тобиас. – Тичай в Жестоката борса и доведи лекар.
Но Юрая стои като закован и само гледа.
– Юрая! Тръгвай веднага! – викът на Тобиас прокънтява из улицата – няма нищо, което да го заглуши. Юрая най-после се обръща на пети и хуква към Жестоката борса.
До там има по-малко от километър, но пъшкането на Тобиас под тежестта на товара, насеченото дишане на Лин и мисълта, че кръвта на Шона изтича, правят това разстояние безкрайно. Наблюдавам как мускулите по гърба на Тобиас се изопват и свиват при всяко мъчително вдишване и дори не чувам звука от стъпките ни. В ушите ми звучат единствено ударите на сърцето. Когато най-накрая стигаме входа, имам чувството, че всеки момент или ще повърна, или ще припадна, или ще закрещя с пълно гърло.
Пред входа ни посрещат Юрая, мъж от Ерудитите със сресана настрани коса, която прикрива плешивото му теме, и Кара. Те разпъват чаршаф. Тобиас полага Шона върху него и лекарят незабавно се заема за работа, разрязвайки ризата ѝ на гърба. Не искам да виждам раната от куршума.
Тобиас застава пред мен, лицето му е зачервено от преумора. Иска ми се да ме прегърне като след последната атака, но той не го прави, а и аз не опитвам да посегна първа.
– Не мога да гадая какво става с теб – казва той, – но ти пак напълно безсмислено рискува живота си…
– Не рискувам безсмислено живота си. Опитвам се да се жертвам, както направиха и родителите ми, както…
– Ти не си като родителите си. Ти си едно шестнайсетгодишно момиче…
Озъбвам се насреща му.
– Как смееш…
– Което не може да проумее, че стойността на саможертвата се определя от нейната жизнена необходимост, а не означава просто да пропилееш живота си! Ако още веднъж направиш подобно нещо, с двама ни е свършено.
Не съм очаквала от него точно това.
– Ти да не ми поставяш ултиматум?! – Старая се да говоря тихо, за да не чуят останалите.
Той клати глава.
– Не, казвам ти един прост факт. – Устните му са се превърнали в тънка линия. – Ако продължаваш да рискуваш живота си без причина, ще се превърнеш в поредния Безстрашен, пристрастен към високия адреналин, който само гледа как да си достави поредната доза. Аз няма да ти съдействам за това. – Той изстрелва с горчивина всяка дума. – Аз обичам Трис Дивергента, която мисли самостоятелно, не се ръководи единствено от лоялността си към кастата и не е идеалният образец за кастова принадлежност. Но Трис, която с всички сили се стреми към самоунищожение… Нея не мога да обичам.
Иска ми се да крещя. Но не от гняв, а от страх, че той наистина е прав. Ръцете ми треперят и аз сграбчвам края на ризата си, за да не проличи.
Той опира чело в моето и затваря очи.
– Вярвам, че ти все още си някъде тук – прошепва съвсем близо до устните ми. – Върни се.
После леко ме целува, а аз съм твърде стъписана, за да го спра.
Той се връща при Шона, а аз стърча върху една от емблемите с везни на пода във фоайето в пълно недоумение.
+ + +
– От доста време не сме се виждали.
Присядам на леглото срещу Тори. Тя седи с опънат върху купчина възглавници крак.
– Така е – отвръщам. – Как се чувстваш?
– Като простреляна. – По устните ѝ заиграва усмивка. – Чух, че и на теб ти е познато това усещане.
– Аха. Страхотно е, нали? – Но единственото, за което мисля сега, е куршумът в гърба на Шона. Ние с Тори поне ще се оправим след раняването.
– Успя ли да научиш нещо интересно от срещата на Джак? – пита тя.
– Няколко неща. Имаш ли представа как може да свикаме среща на Безстрашните?
– Мога да го уредя. Едно от предимствата да си татуист при Безстрашните е… че познаваш почти всички.
– Точно така – казвам. – Освен това имаш репутацията на бивш шпионин.
Тори свива устни.
– Това почти го бях забравила.
– Ами ти откри ли нещо интересно? Докато шпионираше, искам да кажа.
– Задачата ми беше свързана основно с Джанийн Матюс. – Тя гневно поглежда ръцете си. – Трябваше да разбера как прекарва времето си. И още по-важно, къде точно го прекарва.
– Значи не е стояла само в кабинета, така ли?
Тори не отговаря веднага.
– Мисля, че мога да ти имам доверие, Дивергент. – Поглежда ме с крайчеца на окото си. – Тя има частна лаборатория на последния етаж. Мерките за сигурност там са направо драконовски. Когато се опитах да се вмъкна вътре, ме разкриха.