Чувам думкане и затварям очи, припомняйки си едно от изпитанията в моята зона на страха – юмруци, блъскащи по прозореца ми, и мъже без лица, които искат да ме отвлекат. Опитвам се да си представя думкането като ударите на сърцето ми или като удари на барабан. Талазите на реката, които се разбиват в стените на бездната в лагера на Безстрашните. Маршируващи крака по време на церемонията за приключване на инициацията. Лавина от препускащи крака надолу по стълбището след Изборната церемония.
Губя представа колко време е минало, когато думкането спира и масата излиза от тръбата на апарата. Сядам и разтривам врата си с върховете на пръстите.
Вратата се отваря и отвън в коридора стои Питър. Прави ми знак.
– Идвай. Вече може да видиш изследването.
Скачам на пода и тръгвам към него. Когато излизаме в коридора, той ме поглежда и клати глава.
– Какво?
– Не знам как успяваш винаги да наложиш своето.
– Естествено, щом единствената ми цел е да попадна в килия в централата на Ерудитите и да бъда екзекутирана.
Гласът ми звучи нехайно, сякаш екзекуцията е нищо работа за мен. Но само при произнасянето на тази дума цялата настръхвам. Правя се, че ми е студено и разтривам ръцете си с длани.
– А не е ли така? – пита той. – Нали по своя воля дойде тук. На това няма как да му кажа силен инстинкт за оцеляване.
Той набира някакъв код върху клавиатурата край една врата и тя се отваря. Влизам в стаята от другата страна на огледалото. Вътре е пълно с монитори, а ярката светлина се отразява в очилата на Ерудитите. В отсрещния край на помещението друга врата се затваря с щракване. Зад един от мониторите стои празен стол, чиято седалка все още се върти. Някой току-що е излязъл.
Питър застава плътно зад мен – готов е да ме сграбчи, ако тръгна да нападам някого. Но аз нямам такова намерение. Докъде ли ще стигна, ако все пак опитам да избягам? До края на коридора? Или чак до следващия? После ще се загубя. Не бих могла да се измъкна, дори да нямаше охранители, които да ме спрат.
– Покажи ги тук – казва Джанийн, сочейки големия екран на стената отляво. Един от учените на Ерудитите набира нещо на монитора пред себе си и върху лявата стена се появява картина. Картината на моя мозък.
Не знам какво всъщност очаквам да видя. Известно ми е как изглежда човешкият мозък и приблизително за какво отговаря всеки негов дял, но нямам представа каква е разликата между моя и този на останалите хора. Джанийн барабани с пръсти по брадичката си и прекалено дълго се вглежда в изображението.
Най-накрая проговаря.
– Някой да обясни на госпожица Прайър каква е функцията на префронталната кора[3] на мозъка.
– Това е частта на мозъка зад челото, най-общо казано – обажда се жена от научния екип. Няма вид да е много по-възрастна от мен и носи очила с големи кръгли стъкла, от които очите ѝ изглеждат огромни. – Нейната функция е да организира мислите и действията, необходими за постигане на целите.
– Правилно – потвърждава Джанийн. – А сега някой да ми каже какво наблюдаваме при латералната префронтална кора на госпожица Прайър.
– Тя е голяма – обажда се друг от учените, този път мъж с оредяваща коса.
– А по-точно? – продължава Джанийн, сякаш го изпитва.
Давам си сметка, че се намирам в класна стая – всяко място, където има повече от един Ерудит, неизменно се превръща в класна стая. Тук Джанийн е най-уважаваният преподавател. Всички са я зяпнали с жадни ококорени очи и отворена уста, стремейки се да я впечатлят.
– Много по-голяма от средния размер – поправя се мъжът с оредяващата коса.
– Така е по-добре. – Джанийн накланя глава. – На практика това е най-голямата латерална префронтална кора, която някога съм виждала. Орбитофронталната кора обаче е забележително малка. Какво показва този факт?
– Орбитофронталната кора е мозъчният център, свързан със стремежа към награди. Онези, чието поведение се характеризира с преследването на някакво възнаграждение, имат добре изразена орбитофронтална кора – обажда се някой. – Което ще рече, че госпожица Прайър не държи постъпките ѝ да бъдат възнаградени на всяка цена.
– И не само това – усмихва се леко Джанийн. Синята светлина от мониторите осветява ярко челото и скулите ѝ, но хвърля тъмни сенки под очите. – Това не просто дава сведение за нейното поведение, но и за желанията ѝ. Нейният стремеж не е получаването на награда. Затова пък е изключително добра в насочването на мислите и действията си към постигането на определена цел. Това обяснява нейната наклонност към зловредно поведение, съчетано с жертвоготовност и вероятно способността ѝ да устоява на симулации. Как този извод ще повлияе върху подхода ни в разработването на новия симулационен серум?