Заравям лице в тънкия дюшек, на който спя. Така и няма да опозная майка си. Добре поне че и тя никога няма да разбере какво причиних на Уил. Не бих понесла да научи това.
Продължавам да примигвам сънено, докато следвам Питър по коридора няколко секунди – или минути, не мога да определя – по-късно.
– Питър. – Гърлото ми гори; сигурно съм крещяла насън. – Колко е часът?
Той носи часовник, но циферблатът е покрит и не мога да го видя. Не си прави труда дори да го погледне.
– Защо постоянно ме водиш насам-натам? – продължавам. – Това да не е поредното извращение, в което и ти участваш? Нещо като да измъчваш кутрета или да шпионираш момичетата, докато се събличат, а?
– Ясно ти е, че знам за Уил. Затова не ми се прави на много благородна – двамата с теб сме от една порода.
Единственото, което различава коридорите, е дължината им. Решавам да запомня тяхната последователност според броя крачки, които правя преди всеки завой. Десет. Четиридесет и седем. Двайсет и девет.
– Грешиш – казвам. – Може и двамата да сме лоши, но пак между нас има цяла пропаст, защото аз не по свое желание съм такава.
Питър изсумтява презрително и двамата тръгваме между лабораторните маси на Ерудитите. Чак тогава осъзнавам къде се намираме и накъде сме тръгнали: към стаята, която Джанийн ми показа. Мястото, където ще бъда екзекутирана. Разтрепервам се толкова силно, че чак зъбите ми тракат; едва успявам да вървя и не мога да овладея мислите си. „Това е просто стая – казвам си. – Стая като всяка друга.“
Ама че съм лъжкиня.
Този път стаята за екзекуции не е празна. В ъгъла се мотаят четирима изменници на Безстрашните, а двама Ерудити – тъмнокожа жена и по-възрастен мъж, облечени в лабораторни престилки – стоят заедно с Джанийн край металната маса в центъра. Наоколо има няколко апарата и навсякъде са опънати жици.
Не мога да разбера предназначението на повечето уреди, но сред тях има и апарат за ехокардиография. Какво ли е замислила Джанийн, че да ѝ трябва и апарат за ехокардиография?
– Сложете я на масата – нарежда Джанийн с отегчен глас. За секунда впивам поглед в металната повърхност, която ме очаква. Защо ли е съкратила времето до екзекуцията ми? Ами ако това наистина е часът на моята смърт? Ръцете на Питър ме приклещват и аз започвам да се гърча в хватката му, напрягайки всички сили.
Той обаче без усилие ме повдига във въздуха, избягвайки моите ритници и така силно ме стоварва върху металната маса, че ми изкарва въздуха. Простенвам и замахвам напосоки с юмрук, той улучва китката на Питър. Лицето му се сгърчва, но междувременно останалите Безстрашни са се втурнали да му помогнат.
Единият ме държи за глезените, другият ме притиска за раменете, докато Питър затяга черните ремъци и ме приковава към масата. Сгърчвам се от болката в раненото рамо и преставам да се съпротивлявам.
– Какво става, по дяволите? – питам и източвам врат, за да погледна Джанийн. – Нали се споразумяхме – съдействие срещу резултати! Споразумяхме се…
– Това няма нищо общо с нашето споразумение – отвръща Джанийн, поглеждайки часовника си. – Дори не става дума за теб, Беатрис.
Вратата отново се отваря.
Тобиас влиза, накуцвайки, ограден от изменници на Безстрашните. Лицето му е цялото в синини, а над едната вежда зее отворена рана. В походката му няма и следа от обичайната гъвкавост. Пристъпва вдървено, изпънат като струна. Сигурно е ранен. Опитвам се да не мисля как са го докарали до това състояние.
– Какво е това? – пита той с груб стържещ глас.
Трябва да е загубил гласа си от крещене.
В гърлото ми засяда буца.
– Трис – проронва и залита към мен, но изменниците на Безстрашните са по-бързи. Сграбчват го, преди да е направил и крачка. – Трис, добре ли си?
– Да – отвръщам. – Ами ти?
Той кимва. Не му вярвам.
– Вместо да губим повече време, ще пристъпя направо към въпроса, господин Итън. Серумът на истината е за предпочитане, разбира се, но ще ни отнеме дни, докато принудим Джак Канг и Прямите, които го пазят толкова ревниво, да ни заемат от него. А аз не бих искала да пропилявам напразно няколко дни. – Джанийн пристъпва напред със спринцовка в ръка. Серумът вътре е оцветен в сиво. Може да е нова версия на симулационния серум, но не ми се вярва.
Питам се какво ли е. Едва ли е нещо добро, щом Джанийн изглежда толкова доволна от себе си.
– След няколко секунди ще инжектирам Трис с тази течност. Вярвам, че тогава инстинктът ти за саможертва ще надделее и ще ми кажеш онова, което искам да знам.
– Какво иска да знае тя? – прекъсвам я.