Едва тогава осъзнавам кое е това – животът. Не го искам вече. Искам си родителите и така е вече седмици наред. От толкова време се опитвам да се събера отново с тях, а сега, когато съм само на крачка, той ми казва да не го правя.
– Знам. – Никога не съм чувала гласът му да звучи толкова меко. – Знам, че е трудно. Това е най-трудното нещо, което трябва да направиш.
Разтърсвам глава.
– Не мога да те принудя насила. Не мога да те накарам да поискаш да оцелееш. – Той ме притегля към себе си и гали косата ми, като я прибира зад ушите. Пръстите му се плъзгат надолу по врата и рамото. – Но ти ще го направиш – казва. – Независимо дали вярваш в собствените си сили, или не. Ще го направиш, защото това си ти.
Дръпвам се и притискам устни в неговите, но не леко и колебливо. Целувам го така, както правех, когато бях сигурна в нас двамата. Прокарвам пръсти по гърба и ръцете му като навремето.
Не искам да му казвам истината: че греши, защото аз не искам да оцелея след всичко това.
Вратата се отваря. В килера нахлуват изменници на Безстрашните. Тобиас отстъпва, протяга ръка и подава пистолета с дръжката напред към най-близкия от тях.
33
– Беатрис.
Трепвам и се събуждам. Стаята, в която се намирам – кой знае какъв експеримент ще провеждат сега с мен – е просторна, с монитори върху отсрещната стена и сини лампи, осветяващи пода и редицата тапицирани пейки, която минава през средата. Седя на най-крайната пейка, Питър е от лявата ми страна, а главата ми е опряна на стената. Явно още не съм си отспала.
Вече ми се ще да не бях се събуждала. На няколко крачки от мен стои Кейлъб, отпуснал цялата си тежест само върху единия крак в колеблива поза.
– Ти някога напускал ли си Ерудитите? – питам го.
– Не е толкова просто… – започва той. – Аз…
– Съвсем просто е. – Иска ми се да крещя, но вместо това гласът ми звучи глухо. – Кога точно предаде семейството ни? Преди смъртта на нашите или след това?
– Постъпих както трябваше. Въобразяваш си, че всичко ти е ясно, Беатрис, но не е така. Всичко… е много по-мащабно, отколкото си представяш. – В очите му се чете молба да бъде разбран, но аз познавам този тон – със същия тон ме хокаше, когато бяхме по-малки. Той е снизходителен. Високомерието е една от слабостите на Ерудитите, знам това. Но често и моя.
Алчността обаче е друго нещо. В мен я няма. Така че с единия крак съм на тяхна страна, с другия съм отвън. Както винаги.
Правя усилие и се изправям.
– Още не си отговорил на въпроса ми.
Кейлъб отстъпва назад.
– Тук не става дума само за Ерудитите, а за всички нас. За всички касти – отвръща той. – И за града. А също и за онова, което е отвъд оградата.
– Не ми пука – казвам, но не е вярно. Изразът „отвъд оградата“ засяда в ума ми. Отвъд? Каква връзка може да има всичко с онова отвъд?
Нещо, останало в дъното на съзнанието ми, надига глава. Маркъс каза, че някаква информация, притежавана от Аскетите, е станала причина за атаката на Джанийн срещу тяхната каста. Дали тази информация се отнася и за онова, което е отвъд оградата?
Решавам засега да отложа обмислянето на тези въпроси.
– Аз пък си мислех, че вас ви интересуват само фактите. Ами свободният достъп до информация? Е, какво ще кажеш за този факт, Кейлъб? Кога… – Гласът ми потреперва. – Кога предаде родителите ни?
– Винаги съм бил Ерудит – меко отвръща той. – Дори когато трябваше да се правя на Аскет.
– Ако си с Джанийн, тогава те ненавиждам. Също както би те възненавидял и баща ни.
– Нашият баща. – Кейлъб презрително изсумтява. – Нашият баща беше Ерудит, Беатрис. Джанийн ми каза – били са от един и същи випуск в училище.
– Той не беше Ерудит – проговарям след няколко секунди. – Предпочел е да ги напусне. Избрал е друга идентичност, също като теб, и се е превърнал в нещо различно. Само дето ти дойде при… това зло.
– Говориш като същинска Безстрашна – остро казва Кейлъб. – Или е така, или иначе. Няма средно положение. Светът не е устроен така, Беатрис. Злото зависи от това на чия страна стоиш.
– На чиято и страна да съм, пак ще мисля, че да контролираш съзнанието на хората от цял един град е зло. – Усещам как устните ми треперят. – Пак ще мисля, че да поднесеш сестра си на тепсия, за да си правят експерименти с нея и накрая да я екзекутират, е зло.