— Все още нямате доверие на машините. И как се погрижихте за него? Не — продължи той и вдигна ръка, — нека позная. Положили сте го на биосканиращата маса и сте анализирали състоянието му с помощта на компютъра. След това сте стартирали графична проба за сравнение с тялото му и сте изчакали компютъра да представи данни за състоянието му преди изгарянията. Един малък фокус-бокус с автоматизираната хирургия, малко реконструкция, извършена чрез използване на холографско изображение, и после сте го оставили на внимателните грижи на компютъра в лазарета.
— Уцели — каза кисело Маккой. — Но това все още не означава, че обичам машините, въпреки че те са навсякъде. Навсякъде — Маккой отпи една глътка, направи гримаса и си наля още два пръста ликьор.
— Когато казах, че мисията не върви гладко, имах предвид Зарв и другите. Вече прекаляват. Изглежда, че настройват хората от екипажа един срещу друг.
— Очаквах го от Зарв. Това е неговата същност. Но Лоритсън изглежда добър. Познавах един приятел, който много прилича на него. Фермер от Джорджия.
— О, сега всички сме селяндури — каза Кърк и се усмихна. — Но мисля, че не сте прав, що се отнася до Лоритсън. Има нещо много непреклонно в него. Така, както и в самия Зарв. Не мисля, че Федерацията не е премислила много добре кого да изпрати точно за тази мисия. Въпреки това нямаме причина или повод ние да ги харесваме.
— Аз харесвам този Мек Джокор. Той никога не говори прекалено.
Кърк погледна Маккой и разбра, че докторът не знае за чуждоземния произход на Мек Джокор.
— Това, което знам за него, е, че той изпитва някакъв страх, когато в столовата се яде broccoli3.
— Странен страх — проговори замислено Маккой. — Сигурно има връзка с детството му.
— Несъмнено.
За момент и двамата замълчаха и отпиха от питиетата си. После се чуха спорещи гласове отвън по коридора.
— Бих желал да се погрижите за звукоизолационните стени на лазарета — оплака се Маккой. — Непрекъснато трябва да слушам това.
— Тихо, Боунс! Слушай!
— А сега пък шпионирате собствения си екипаж? Как ще свърши всичко това? — попита възмутено докторът.
— Слушай ти казвам!
Гласовете станаха по-ясни. Единият каза:
— Бутилките са износени. Знам това. Целият кораб ще експлодира.
— Капитанът е полудял — отвърна вторият глас. — Води ни към разгаряща се война.
— Какво значение има, ако всички умрем при една експлозия? — попита първият.
Кърк се изправи и тихо каза:
— Това трябва да се пресече още в зародиш.
Маккой само вдигна рамене и видя Кърк да отваря вратата и да излиза в коридора.
Двама спорещи мъже се бяха облегнали на стената в коридора. Когато единият от тях видя Кърк, той млъкна, после дръпна другия за ръкава и му даде знак да замълчи.
— Много добре, джентълмени — каза Кърк, като се опитваше да контролира гласа си. — Без да искам, подслушах вашите предположения и безпочвени заключения за състоянието на нашия космически кораб.
— Вие ще ни погубите. Жалко е да загинем по този начин — изтърва се единият, младши лейтенант.
— Какво? Кой кого ще погуби? Никой не е мъртъв. Един техник е ранен при нещастен случай, нищо повече. Доктор Маккой ме уверява, че Андрес ще бъде напълно излекуван само след няколко дни.
— Вие ще ни погубите. Не е ли така?
— Какво искате да кажете, мистър? — прекъсна го Кърк. — Какво ви кара да мислите, че застрашавам с каквото и да било живота на който и да е от вас? Вие сте член от екипажа и ще действате като такъв през цялото време. Ясен ли съм?
— Да, да, сър — отвърна вторият. Но в гласа му се четеше страх. После направи крачка назад, като че ли капитанът беше жесток убиец с оръжие в ръка.
— Той ще погуби всички ни — измърмори първият. — Знам го. Погледни го. Виж очите му. Убиец!
— Още веднъж моля за внимание! — каза строго Кърк. Мъжете се доближиха един до друг. — Вие и двамата сте дежурни в момента. Вярвам, че не сте пили много. Още повече, не мога да допусна, че го правите по време на дежурство.
— Не сме пияни, сър.
— Но не се държите по начин, който да го отрече. Наказвам ви и двамата за неподчинение и липса на уважение към по-старши офицер. Мистър Спок сам ще избере начина на наказанието.
Двамата изгледаха командира, който се обърна и се запъти към кабинета на Маккой. Когато вратата се затвори зад гърба му, Джеймз Кърк въздъхна.