— Не стига, че трябва да се събудя, ами се налага и да слушам глупости. Какво ти става?
— Спри да мрънкаш — казах аз по-бодро. — Чака ни работа.
Черепът Боб измънка нещо на старофренски, което не ми беше ясно, особено в частта за анатомическите особености на жабите. Той се прозина и когато си затвори устата, зъбите му изщракаха. Боб всъщност не беше човешки череп. Той беше въздушен дух — подобен на елфите, но не съвсем. Беше се установил в този череп, приготвен специално за него, преди няколкостотин години и работата му беше да помни. По разбираеми причини не мога да ползвам компютър, за да съхранявам информация и да следя промените в бавноразвиващите се закони на квазифизиката. Затова ми е нужен Боб. Той е работил с десетки магьосници и е натрупал големи познания и немалко нахалство.
— Проклети магьосници — измърмори той.
— Не мога да спя, така че ще забъркаме няколко отвари. Какво ще кажеш?
— Да не би да имам избор — каза Боб. — По какъв случай?
Набързо разказах на Боб какво се беше случило през този ден. Той подсвирна (което не е лесно, ако нямаш устни).
— Изглежда опасно.
— Доста — съгласих се аз.
— Знаеш ли какво? — каза той. — Ако ме изведеш с колата, ще ти кажа как да се оправиш.
Наострих уши.
— Боб, веднъж те разходих. Помниш ли?
Той кимна замечтано, драскайки по дървото с костта.
— Помня, Девическия клуб.
Изсумтях и сложих да се вари вода на една от горелките.
— Предполага се, че си интелектуален дух. Не разбирам защо си толкова привлечен от секса.
Тонът на Боб звучеше оправдателно.
— Това е чисто академичен интерес, Хари.
— Да бе. Какво академично има в това, да надничаш в хорските къщи?
— Чакай малко. Аз не само надничам…
Прекъснах го с ръка.
— Спести ми подробностите. Не искам да слушам.
Той изръмжа:
— Ти вулгаризираш нещо, което има значение за мен. Обиждаш моята мъжественост.
— Боб — възразих аз, — ти си череп и не притежаваш никаква мъжественост!
— Така ли? — предизвика ме той. — Присмял се хърбел на щърбел, Хари. Ти не си свалил още никоя мадама. Повечето мъже се занимават с други неща посред нощ, а не правят химически опити.
— Ако искаш да знаеш — казах аз, — имам среща в събота вечер.
Очите на Боб заблестяха с червеникави пламъчета.
— Ооо — ухили се злобно той. — Готина ли е поне?
— Мургава — отговорих аз. — Черна коса, черни очи. Страхотни крака. Дяволски умна и секси.
Боб се изкиска.
— Едва ли ще поиска да види лабораторията ти.
— Престани с това мръснишко мислене.
— Не, наистина — каза Боб. — Ако е толкова готина, чудя се какво толкова намира в теб? Не ми приличаш много на сър Гауейн8.
Беше мой ред да се оправдавам.
— Просто ме харесва — казах аз. — Това шокира ли те?
— Хари — провлече Боб, — това, което аз знам за жените, ти не си го и сънувал.
Погледнах го и с известна тъга си помислих, че черепът май е прав. Не че бих му го признал, дори и след милион години.
— Искам да направим отвара за бягство — казах аз. — Не ми се виси тук цяла нощ, хайде да се залавяме за работа, а? Помня едва половината от рецептата.
— Знаеш, че винаги има време да направиш две отвари, дори когато ти трябва само една.
Това беше вярно. Приготвянето на алхимическа отвара се състои в смесване, бъркане и чакане. Нищо не ти струва да започнеш още една и да ги редуваш. Понякога може дори да започнеш три, но това е малко прекалено.
— Добре, да направим две еднакви — едната за резерва.
— Стига, Хари — смъмри ме Боб. — Това е тъпо. Напрегни се малко. Опитай нещо ново.
— Какво например?
Очните кухини на черепа светнаха закачливо.
— Любовна отвара, Хари! Послушай ме. Ние, духовете, знаем как…
— Не — отвърнах твърдо. — Няма начин. Никакви любовни отвари.
— Добре — сопна се той. — Щом няма любовна, няма да има и отвара за бягство.
— Боб! — казах аз заплашително.
Очите му примигнаха и угаснаха.
Изпъшках. Бях уморен, разнебитен и както и да го въртя, не съм личност от тип А9. Скочих, грабнах Боб за челюстите и го разтърсих.
— Хей! — закрещях аз. — Ако не се появиш, ще хвърля този череп в най-дълбокия кладенец. Кълна се. Ще го напъхам на такова място, че никой да не може да го намери.
9
Според една остаряла типология от 50-те години на миналия век личностите от тип А се отличават с амбициозност, агресивност, нетърпение и работохолизъм. — Б.пр.