Макар и смъртно изтощен, се опитах да си направя някакъв план за следващите няколко дни. Да говоря с вампира Бианка. Да открия липсващия съпруг. Да се спася от яростта на Белия съвет. Да намеря убиеца.
Преди той да ме е намерил.
Неприятна мисъл. Реших обаче да не й обръщам внимание и се сгуших под завивките, за да се наспя.
Глава 9
В петък вечерта трябваше да се срещна с вампира Бианка.
Разбира се, не тръгнах натам веднага след като се събудих. Не се влиза така лекомислено в леговището на звяра. Преди това трябва добре да закусите.
Аз обаче седнах да закусвам едва към три следобед, защото тогава ме събуди позвъняването на телефона. Наложи се да стана от леглото и да отида до другата стая, за да вдигна слушалката.
— Рррррррррр — изръмжах аз.
— Дрезден — каза Мърфи, — какво успя да разбереш?
Звучеше напрегнато. Гласът й имаше особената острота, която добиваше винаги когато беше нервна, и ме дразнеше като стържене на нокът върху кост. Разследването на убийството на Томи Том явно не вървеше добре.
— Все още нищо — отговорих аз. След това съвсем малко послъгах. — Работих почти цяла нощ, но въпреки това нямам нищо конкретно.
Тя изпусна една ругатня, а после добави:
— Това не е достатъчно, Хари. Трябват ми отговори, и то веднага.
— Ще ги имаш колкото може по-бързо.
— Гледай да е още по-бързо — изръмжа тя.
Беше ядосана. Не че това е необичайно за нея, но явно имаше и друга причина. Някои хора се паникьосват, когато нещата не вървят добре. Други свалят гарда. Мърфи побеснява.
— Комисарят май пак ви е натиснал?
Комисарят от Градското полицейско управление Хауард Феъруедър използваше Мърфи и нейния отдел за изкупителни жертви, като им тропосваше всякакви невъзможни за разкриване престъпления. Непрекъснато слухтеше наоколо и всячески се опитваше да изкара Мърфи виновна за провалите, като че ли това щеше да му спести да не разпънат на кръст него самия.
— Като крилата маймуна от „Вълшебникът от Оз“12. Да се чудиш кой разчита на него да свърши някаква работа. — Гласът й звучеше кисело като зрял лимон и ясно чух как пуска таблетка алка зелцер в чаша с някаква течност. — Говоря сериозно, Хари. Ще ми дадеш отговорите, които ми трябват, и то бързичко. Интересува ме дали е магия, и ако е, как е била направена и кой би могъл да я извърши. Хора, места — всичко.
— Не е толкова просто, Мър…
— Тогава го направи просто. Колко време ти е необходимо? Оценката ми трябва за съвещанието с комисаря след петнайсет минути, иначе ще се наложи да върна значката си.
Намръщих се. Ако успея да изкопча нещо от Бианка, може би щях да помогна на Мърфи, но ако това се окажеше невъзможно, щях да загубя целия следобед и пак нямаше да мога да дам на Мърфи отговорите, от които се нуждаеше. Май трябваше да си забъркам отвара, която да ме държи буден.
— Нима работите и през почивните дни?
Мърфи въздъхна:
— Шегуваш ли се?
— Сигурно до понеделник ще разбера нещо.
— Ще успееш ли дотогава? — попита тя.
— Въпреки че, дори и да успея, не знам колко ще ти е от полза. Дано да имаш и други възможности освен тази…
Чух я как въздъхна и изпи шумящата течност.
— Не ме разочаровай, Хари.
Реших да сменя темата, преди тя да успее да ме приклещи и да ме хване в лъжа. Нямах намерение да се заема със забраненото разследване, преди да измисля начин как да го направя.
— Нищо ли не излезе с Бианка?
Нова ругатня.
— Тая кучка въобще не пожела да разговаря с нас. Само се усмихваше, поклащаше глава и издухваше цигарен дим. Ръсеше празни приказки и непрекъснато кръстосваше крака. Само да го беше видял Кармайкъл — потекоха му лигите.
— Е, не мога да го упрекна. Казват, че била хубавица. Виж какво, Мърф, защо пък аз…
— Не, Хари. Изключено. Няма да ходиш в „Кадифения салон“ и няма да говориш с тази жена, да не си посмял да се забъркаш в тази каша.
— Лейтенант Мърфи — провлачих аз, — ти да не ревнуваш?
— Не се ласкай толкова. Не забравяй, че си цивилен, Дрезден, въпреки че имаш разрешително. Ако задникът ти кацне в болницата или в моргата, аз ще го отнеса.
— Мърф, твоята загриженост ме разчувства.
12
В популярния детски роман на Лиман Франк Баум. Царицата на мишките описва крилатите маймуни като „много пакостливи“ и казва на Дороти, че „те се забавляват, като измъчват някого“, обаче в същото време са длъжни да се подчиняват на чужди заповеди. — Б.р.