— Аз ще ти разбия главата в тухлена стена, ако ме изиграеш, Хари. — Гласът й звучеше остро и яростно.
— Хей, успокой се. Щом не ми разрешаваш, няма проблем. — Опа. Излъгах. Щеше да ми се нахвърли като вълк на агне.
— Не можеш да лъжеш, Хари. По дяволите. Ще трябва да те напъхам в някоя килия, за да ти попреча…
— Какво? — извиках аз в микрофона. — Мърф, нещо прекъсва. Не те чувам. Скапан телефон. Обади ми се. — След това оставих слушалката на мястото й.
Мистър се покатери върху мен и се настани в скута ми. Наблюдаваше ме със зелените си очи, когато се наведох напред и изключих телефона, щом отново започна да звъни.
— Мистър, гладен ли си?
Приготвих закуската. Вчерашният сандвич със стек за него. Спагети на фурна за мен. Разделих последната кутия кола поравно — Мистър си пада по нея, колкото и аз. Когато приключихме с яденето и пиенето, бях вече буден и можех да мисля отново.
Лятното часово време все още не беше влязло в сила, така че щеше да се стъмни около шест. Дотогава разполагах с два часа.
Сигурно смятате, че знаете това-онова за вампирите. Даже е възможно някои от нещата, които сте чували, да са истина. Но по-вероятно не са. Не горях от нетърпение да попадна в бърлогата на Бианка и просто да поискам информация от нея. По-скоро бях склонен да допусна, че нещата ще се развият по грозен начин, още преди да сме казали или направили каквото и да било, и трябваше да съм сигурен, че няма да ме изненада неподготвен.
Магьосничеството се състои именно в предварително обмисляне и добра подготовка. Ние, магьосниците, не сме свръхчовеци. Стоим една крачка пред останалите хора и можем да използваме допълнителна информация в наша полза. В корена на думата магьосник се крие мъдрост13. Ние сме наясно с нещата, но не сме нито по-бързи, нито по-силни от останалите. Дори не сме кой знае колко надарени с изключителен интелект. Но сме ужасно хитри и ако получим шанс, можем да извършим забележителни неща.
Ако сте подготвен да се изправите пред някакъв проблем, много вероятно е да успеете да се справите с него. Затова събрах нещата, които смятах, че ще ми потрябват — проверих бастуна, поставих сребърния си нож в една кания, така че да ми е под ръка, налях от спасителната отвара в пластмасово шише и го поставих в джоба на палтото. Закачих на врата си любимия талисман — сребърния пентаграм на майка ми на сребърна верижка. Имах го от баща си. Накрая прибрах в джоба си едно внимателно сгънато парченце бял плат.
Бях се запасил с няколко вълшебни неща — или поне полувълшебни, във всеки случай. Прекалено скъпо е да разнасяш целия набор вълшебства, а и отнема доста време, затова не мога да си го позволя. Ние, магьосниците средна ръка, можем само да нарамим няколко заклинания и да се надяваме, че те няма да зациклят в най-неподходящия момент. Щях да се чувствам много по-сигурен, ако имах жезъла си или стрелящата пръчка, но това би било все едно да се появя с танк пред вратата на Бианка, въоръжен с картечница и огнехвъргачка, и да заявя, че съм дошъл да се бием.
Трябваше да поддържам тънкия баланс между това, да вляза, подготвен за евентуални проблеми, и това, да вляза с идеята да създавам такива.
Не мислете, че се страхувах. Не вярвах Бианка да иска да си има неприятности със смъртен магьосник. Едва ли би поела риска да вбеси Белия съвет, като се забърка с мен.
От друга страна, аз не бях точно любимецът на Съвета. Те може дори да се направят, че нищо не са видели, ако Бианка реши просто да ме отстрани от играта.
Внимавай, Хари, предупредих се сам. Не се поддавай на параноята. Ако се отпуснеш съвсем, ще си осигуриш малко кътче в Мазето на самотата.
— Как мислиш? — попитах Мистър, след като вече се бях окичил с всичките принадлежности, които исках да нося.
Мистър отиде до вратата и задраска по нея настоятелно.
— Всички ме критикувате. Добре — въздъхнах аз.
Пуснах го да излезе, затворих след него и отпраших с колата към „Кадифения салон“, който се намираше в скъп район край езерото.
Бианка управляваше своя бизнес от луксозна къща, строена в разгара на 20-те бурни години. Носеха се слухове, че била построена от прочутия Ал Капоне за негова любовница.
Имаше желязна ограда и врата с охрана. Завих с „Костенурката“ по алеята, която водеше към нея. В момента, когато спрях, моторът отзад започна да кашля и да трака. Свалих стъклото и погледнах. Нещо изгърмя и по алеята се разнесе черен пушек.
Изтръпнах. Моторът изтрака почти извинително и умря. Чудесно. Сега нямах с какво да се върна. Излязох от „Костенурката“ и застанах замислено до нея.