Преминах през спалнята и влязох в дневната точно в момента, в който Сюзан посегна към дръжката на вратата. Проблесна нова светкавица и трясъкът заглуши щракането на бравата. Чух обаче нещо друго — някакво яростно съскане — и видях, че Мистър е скочил на крака, с извит гръб и настръхнала козина, оголил зъби, и очите му, които вече не бяха сънливи, бяха вперени във вратата.
Гръмотевицата тресна точно в мига, в който Сюзан отвори вратата. Видях я много ясно в профил. Беше подпряла една ръка на кръста си, а на лицето й се беше изписала любопитна и опасна усмивчица.
Щом вратата се отвори, усетих как нахлуват облаците енергия, които винаги придружават призрачните създания, когато се появят в света на смъртните, които досега бяха прикрити от трясъците на бурята. На вратата стоеше някаква доста набита, не по-висока от метър и петдесет фигура, облечена в най-обикновен кафяв шлифер и осветена от синкавите отблясъци на светкавиците. Имаше нещо странно в тази фигура, нещо, което не принадлежеше на добрата стара майка Земя. „Главата“ й се обърна към мен и внезапно блеснаха две огънчета, синкави като сиянието отгоре, които осветиха грубо лице с нечовешки контури, приличащо повече на жабешко.
Сюзан видя съвсем ясно лицето на демона на половин метър от себе си и изпищя.
— Сюзан — извиках аз и се втурнах към дивана. — Отдръпни се от него! — След това се хвърлих зад дивана и се строполих на коравия под, удряйки силно ребрата си.
Челюстта на демона се разтвори с тихо съскане и гърлото му се стесни в момента, в който аз изчезнах зад дивана. Чу се съскащ звук и една част от дивана за миг просто се разтопи в облак дим с гадна миризма. За около две секунди около мен се разлетяха капчици течност и прогориха дупки навсякъде, където попаднаха. Аз се изтърколих встрани от дивана и от киселината на демона.
— Сюзан — изкрещях аз, — бягай в кухнята. Не заставай между него и мен.
— Какво е това? — извика тя.
— От лошите е.
Погледнах през димящата дупка в дивана, готов да залегна при първа опасност. Демонът, по-масивен и набит от човек, стоеше на вратата и протягаше дългопръсти ръце, подобни на лапи, към вътрешността на стаята. После спря, сякаш задържан от невидима стена.
— Защо не влиза? — попита Сюзан от далечния ъгъл на стаята.
Беше притиснала гръб към стената с очи, разширени от ужас. Господи, не припадай точно сега, Сюзан.
— Законът за защита на дома — казах аз. — Той не е смъртно създание. Трябва да събере цялата си енергия, за да пробие бариерата около къщата.
— Ще успее ли? — каза тя.
Гласът й беше тънък и писклив. Тя продължаваше да задава въпроси, да събира информация и данни, водена от професионалните си инстинкти — подозирах, че разумът й просто бе дал накъсо. Това се случва на мнозина, когато за първи път видят отблизо демон.
Спуснах се към нея, грабнах я за ръката и я повлякох към лабораторията.
— Слизай долу! — изкрещях аз, отворих вратата и й показах стълбата.
— Но там е тъмно — протестира Сюзан. — О, боже! — примигна тя към кръста ми. — Хари? Защо си гол?
Погледнах и се изчервих. Хавлията сигурно е паднала, докато съм се мятал насам-натам. Когато наведох глава, по лицето ми започнаха да се стичат струйки шампоан, които влязоха в очите ми и засмъдяха. Можеше ли да стане по-зле?
От входната врата се разнесе разкъсващ звук и демонът жаба се втурна напред с неуверени стъпки. Вече беше в къщата ми. Светлината от светкавиците все още сияеше зад гърба му и извън електрическия блясък на кръглите му опулени очи, насочени към мен, можех да разгранича само грозния му гърбав силует. Гърлото му се свиваше конвулсивно.
— По дяволите — казах аз. В критични ситуации съм много красноречив.
Избутах Сюзан към стълбите и се обърнах с лице към демона, с протегнати напред ръце, обърнати към него длани и разперени пръсти.
Устата на демона се отвори пак, издавайки мазен, храчещ звук.
— Vento riflittum16, изкрещях аз, придавайки на страха и тревогата си осезаема форма, която хвърлих от дълбините на пулсиращото си сърце през раменете и ръцете и я насочих към врага в момента, в който пръските демонска киселина полетяха към мен.
Ужасът и адреналинът ми се излъчиха от върховете на пръстите ми под формата на вятър, със скорост, достатъчна да смъкне скалпа на човек. Те пресрещнаха демонската киселина, разбиха я на дребни пръски обратно към него и го отблъснаха няколко крачки назад, въпреки че той бе забил ноктите си в килима.