Можех да се обадя на Мърфи. Тя вероятно знае къде се подвизава Марконе, а Куция вероятно е наблизо. Тя поне можеше да ми даде някаква идея как да открия Джони Джентълмена, Куция и Сянката. Но сега нямаше да го направи. А дори и да ми кажеше, щеше да поиска да чуе цялата история, а след това щеше да ме прибере под полицейска закрила или нещо още по-смехотворно.
Свих здраво юмруци и ноктите ми се забиха в дланите. Трябва да измисля нещо…
Погледнах ноктите си. След това бързо прекосих улицата, застанах под светлините на бензиностанцията и ги разгледах по-отблизо.
Под ноктите ми имаше кръв, попаднала там, когато ги забих в китката на Куция. Вдигнах глава и се изсмях. Имах всичко, което ми беше необходимо.
Върнах се обратно под дъжда и седнах на бетонния тротоар. С помощта на парче тебешир, което винаги носех в джоба на шлифера, начертах кръг на бетона около мен. Изстъргах малко от кръвта под ноктите ми и я поставих близо до краката ми. Капчиците заблестяха под ситния дъжд, който ръмеше върху тях.
Трябваше да помисля малко, за да се сетя за следващата част, но реших да използвам заклинанието за проследяване, вместо да го променям в нещо по-възвишено. Отскубнах няколко косъмчета от носа си и ги пуснах върху късчетата кожа и кръв на Куция. След това допрях пръст до тебеширения кръг и влях енергията си в него, за да го затворя.
Подсилих я с гнева си, страха, болките в главата и къркорещия си стомах и я запратих със заклинанието: „Segui vostro testatum“20.
Потокът енергия премина през ноздрите ми и ме накара да кихна няколко пъти. И точно в този миг до мен достигна, при това доста силно, мирисът на одеколона на Куция. Изправих се, отворих кръга с крак и излязох от него. Бавно обиколих наоколо, докато направих пълен кръг. Ароматите на Куция достигаха до мен от югозапад, там, където се намираше едно от богатите предградия на Чикаго.
Разсмях се отново. Пипнах го кучия му син. Можех да го проследя чак до Марконе или за когото там работеше, но трябваше да го направя бързо, защото кръвта беше малко и нямаше да изтрае дълго.
— Хей, приятел — шофьорът на таксито се показа от прозореца и ме погледна над оранжевото огънче на цигарата, а моторът на колата мъркаше равномерно.
Погледнах го за миг.
— Какво?
Той изръмжа:
— Да не си глух? Нали някой повика такси от тук?
Ухилих му се, все още гневен и готов да избия зъбите на Куция и Сянката.
— Аз го повиках.
— Защо на мен се падат всички откачалки? — каза той. — Качвай се.
Влязох в таксито и затворих вратата. Той ме наблюдаваше с любопитство в огледалото и попита:
— Накъде?
— Две спирки — казах аз и му дадох адреса на моя апартамент.
Разположих се на задната седалка, но главата ми автоматично сочеше на югозапад, където се намираха мъжете, които искаха да ме убият.
— Това е едната — каза той. — А къде е другата?
Свих очи. Трябваха ми няколко неща от моя апартамент. Талисманите, стрелящата пръчка, жезълът, атрибут, който можеше да се окаже жизненоважен. В края на краищата ми предстоеше сериозен разговор с един от най-големите гангстери в Чикаго.
— Ще ти кажа, като стигнем.
Глава 17
Накрая стигнахме до „Варсити“, клуба, който Марконе притежаваше в едно от предградията на Чикаго. Мястото беше оживено, понеже вечно се тълпяха студенти, които предимно населяваха тази част на града. Дори в един и половина през нощта беше твърде претъпкано за заведение, разположено в покрайнините — единственото отворено по това време, с единствените светещи прозорци в цялата околност.
— Откачалки — измърмори шофьорът на таксито и като се замислих за миг, беше напълно прав.
Бях го довел по криволичещ, маршрут, защото заклинанието ме водеше буквално по аромата, оставен от Куция. Започна да отслабва почти в момента, в който го изрекох — нямаше достатъчно кръв за по-трайно вълшебство — но все пак издържа достатъчно дълго да стигнем до „Варсити“ и да открия колата на Куция на паркинга. Огледах вътрешността през прозорците и видях, разположени на разговор в едно вътрешно сепаре, Джони Марконе, дебеловратия Хендрикс, Куция и Спайк. Дръпнах се бързо, преди някой от тях да ме забележи, и се върнах обратно на паркинга, за да проверя с какво разполагам.