Демонът тръсна глава — явно събираше мислите си. Обърнах се към далечния ъгъл и повелително протегнах ръка.
— Vento Servitas! — с тръбен глас провъзгласих аз. Светлата, полирана дървесина на чародейския ми жезъл засия в тъмнината и той изпърха във въздуха към мен. Хванах го, насочих го към демона и напрегнах волята си, черпейки енергията, скрита в дървесните влакна.
— Вън! Вън! Вън! — извиках аз. — Не си желан тук! — Може би при други обстоятелства подобно обръщение би изглеждало прекомерно театрално, но когато из стаята ви се разхожда демон, никакви мерки не изглеждат излишни.
Жабодемона присви рамене, разкрачи приличащите си на бъчви крака и изсумтя, когато вълната невидима енергия, излетяла от жезъла ми, налетя върху него като безпощадно чистеща метла. Физически усетих неговото съпротивление: струваше ми се, че съм опрял жезъла в метален стълб и се опитвам ако не да го бутна, то поне да го огъна. Борихме се мълчаливо няколко минути, докато не осъзнах, че не мога да се справя с него. Не можех да го изгоня през вратата като някакъв дребен елф или пакостлив полтъргайст. Той можеше да изчака, докато изчерпя силите си, а тогава, след като възвърне способността си да се движи, би ме изгорил с киселината си или просто би ме разкъсал на части. Във всеки случай, силата му превишаваше почти всеки смъртен, а при желание сигурно можеше да се придвижва доста по-бързо и не смяташе да се отказва от намеренията си, докато не се справи с мен, или докато не изгрее слънцето, или докато не се случи още нещо от раздела „слабо вероятни съвпадения“.
— Сюзън! — извиках задъхано аз. — Слязохте ли?
— Да — чу се откъм люка. — Той тръгна ли си?
— Не точно… — Пръстите ми се изпотиха и гладката повърхност на жезъла започна да се пързаля в ръката ми. Сапунът все по-силно щипеше очите ми, а погледът на проклетия демон ставаше все по-ярък.
— Защо не го изгорите? Застреляйте го! Взривете го и да върви по дяволите! — гласът й звучеше така, сякаш тя се озърташе наоколо.
— Това е невъзможно — казах й аз. — Не мога да заредя в този проклет жезъл толкова енергия, че да мога да засегна тази твар, без да взривя и нас заедно с нея. Ще се наложи да бягате оттук. — Докато обяснявах, продължавах да мисля трескаво, изброявайки възможности, цифри, запасите ми от енергия. Тази гадина е дошла за мен. Ако успея да я отклоня, да я примамя нанякъде — например към банята или спалнята, Сюзън може да успее да избяга. От друга страна е напълно възможно да са му заповядали да убие и мен, и всички свидетели, а в този случай, след като ме довърши, той просто щеше да се заеме с нея. Трябваше да измисля друг начин да я измъкна от тази бъркотия. И тогава си спомних.
— Сюзън! — извиках аз. — Там долу, на масата, има малко шишенце. Изпийте го и си представете колко много ви се иска да сте някъде другаде. Става ли? Навсякъде, само не и тук.
— Намерих го — отвърна тя след няколко секунди. — Вони отвратително!
— По дяволите, това е еликсир. Той ще ви пренесе оттук. Изпийте го!
Чу се задавено преглъщане, после настъпи тишина.
— А сега какво? — чух изведнъж нейния глас.
За миг замижах, после отворих очи и надникнах в люка, покрай спускащите се надолу стъпала.
— Трябваше да подейства… — започнах аз и веднага млъкнах, защото тази проклета жаба протегна напред ноктестата си лапа и с един скок преодоля три фута6. С отчаяно усилие на волята успях да я спра в последния момент, но и на мен, и на нея беше ясно, че след малко ще може да се докопа до гърлото ми.
— Нищо не стана — отчаяно произнесе Сюзън. — По дяволите, Хари, трябва да направим нещо. — И в този момент се показа на стълбите, държейки моя револвер трийсет и осми калибър; очите й блестяха възбудено.
— Не! — извиках аз. — Недей! — Жезълът ми се плъзна още малко. Демонът беше готов да премаже последната линия на моята отбрана.
Сюзън вдигна пистолета с побеляло лице. Ръцете й трепереха. Барабанът на „Чифс Спешъл“-а побираше шест патрона и аз го зареждам с най-обикновени, със средна мощност. Без бронебойни или експлозивни куршуми, нищо такова. Така вероятността да направи засечка в интензивно магическо поле е минимална.
Пистолетът е дяволски просто устройство. А револверът е едва ли не най-простият по конструкция пистолет. Колелца, зъбчатки и прост спусък, възпламеняващ барута. Даже на магията й е трудно да спори със законите на физиката — е, в повечето случаи.
Револверът изгърмя шест пъти.