МАЙК (глас зад кадър): Марта Кларъндън беше първият човек от Литъл Тол, който зърна Андре Линож.
На преден план в кадъра изплува озъбен сребърен вълк. Това е глава на бастун.
5 ЕКСТ. ЛИНОЖ, КАМЕРАТА НИ ГО ПОКАЗВА В ГРЪБ — ДЕН.
Линож стои на тротоара, с гръб към нас, пред открехнатата портичка — висок мъж с дънки, боти, полушуба и черна зимна шапка, нахлупена върху ушите му. Кожените му ръкавици са крещящо жълти — сякаш излъчват жлъчно презрение. Едната му ръка стиска вълчата муцуна, увенчала черния орехов ствол на бастуна. Главата му е отпусната между широките му рамене. Поза на мислител… но не само. В нея се долавя и нещо зловещо.
Той вдига бастуна си и почуква по единия край на портичката. Изчаква малко и почуква и по другия. Действията му приличат на загадъчен ритуал.
МАЙК (отново глас зад кадър): Линож беше и последният човек, когото тя видя.
Линож бавно пристъпва по градинската пътечка, поклащайки лениво бастуна си. Тананика си детска песничка: „Аз съм малко чайниче“.
6 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
В дома на Марта цари такъв ред, какъвто само образцовите стопани, прекарали целия си живот в една къща, могат да поддържат. Мебелите са стари и красиви, без да са овехтели. Стените са украсени с фотографии, голяма част от които датират още от двайсетте години на двайсети век. Вижда се пиано с пожълтели нотни листове, положени на пюпитъра. На най-удобното (или единственото удобно кресло в помещението) седи Марта Кларъндън — дама на осемдесет години с красиво фризирани бели коси. Загърната е в удобен домашен халат. От едната ѝ страна има масичка, върху която стоят чаша чай и чиния с курабийки, а от другата — инвалидна проходилка за възрастни с големи велосипедни ръкохватки.
Единственият съвременен предмет в дневната е големият цветен телевизор с приемника за кабелната отгоре му. Марта гледа с интерес прогнозата за времето и отпива от чая си на малки глътки. На екрана се вижда красива синоптичка. Зад гърба ѝ има карта с две големи червени букви „L“28 в средата на двете обширни буреносни зони. Едната е покрила Пенсилвания, а другата е върху крайбрежната част на Ню Йорк. Синоптичката започва прогнозата си със западната зона.
СИНОПТИЧКА: Ето я бурята, която вече причини толкова нещастия… и отне живота на петнайсет души. Виждате как се насочва към Големите равнини и Средния запад. Над Големите езера тя отново насъбра предишната си сила и както виждате от траекторията ѝ…
Траекторията грейва на екрана в яркожълто (същият цвят като ръкавиците на Линож), показвайки ни бъдещия път на стихията през щатите Ню Йорк, Вермонт, Ню Хампшир и Мейн…
СИНОПТИЧКА (продължава): … тя се приближава към нас с цялата си мощ. Сега погледнете насам, защото оттук се задава същинската беда.
Тя насочва вниманието си към крайбрежния циклон.
СИНОПТИЧКА (продължава): Това е необичайно силна буря, приличаща повече на зимен ураган — като онзи, който парализира цялото Източно крайбрежие и затрупа Бостън през 1976 година. От тогава насетне не се бяхме сблъсквали с подобни бури… досега. Дали ще ни пощади и ще си остане в океана, както се случва понякога? За съжаление, нашият компютър казва „не“. Щатите на изток от Големите индиански води ще бъдат ударени от тази страна…
Тя посочва към първия ураган.
СИНОПТИЧКА (продължава): … а тези от Средното атлантическо крайбрежие — от тази.
Тя се връща към крайбрежната стихия.
СИНОПТИЧКА (продължава): Що се отнася до жителите на Северна Нова Англия — ако нищо не се промени, тази вечер ги очаква жребият на загубилия. Погледнете… тук.
На екрана грейва втора яркожълта траектория. На север тя се извива към буреносната зона, задаваща се от щата Ню Йорк. Линията заобикаля Кейп Код, след което се насочва нагоре по крайбрежието, където се пресича с траекторията на първия ураган. Някой компютърен гений от телевизията, който явно си е нямал друга работа, е оцветил пресечната точка в алено — като изображение на адска експлозия.
28
С този символ в метеорологичните прогнози в САЩ се обозначават зоните с ниска температура и (обикновено) ниско атмосферно налягане. — Б.пр.