Никоя от двете не вижда малката бяла кола на Майк, която минава по улицата.
МАЙК (глас зад кадър): Изобщо не знаех къде отивам. В началото само карах, накъдето ми видят очите.
159 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК — ЗАД ПРЕДНОТО СТЪКЛО НА КОЛАТА МУ — ЗАЛЕЗ.
Той носи тъмни очила, в чиито стъкла се отразява ярко-оранжевото залязващо слънце.
МАЙК (глас зад кадър): Единственото, за което мислех, беше всяка вечер да слагам слънчевите си очила по залез-слънце. Всяка миля, която изминавах, ме отдалечаваше с още една миля от Литъл Тол.
160 ЕКСТ. ПУСТИНЯ ОТ СРЕДНИЯ ЗАПАД ПЛАДНЕ.
По средата на кадъра се проточва двулентово шосе. Бялата кола се появява, набира скорост и камерата тръгва подире ѝ.
МАЙК (глас зад кадър): Разводът мина без усложнения. Моли получи банковите сметки, застраховката, магазина, къщата и малкия парцел земя, който имахме във Вансбъро. Аз взех тойотата и душевния си мир… (Пауза.) Или по-скоро това, което бе останало от него.
161 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОСТА ГОЛДЪН ГЕЙТ В САН ФРАНЦИСКО — ПРИВЕЧЕР.
МАЙК (глас зад кадър): Установих се тук… пак близо до водата. Ирония на съдбата, нали? Обаче е различно. Зиме Тихият океан не е толкова свиреп като Атлантическия. (Пауза.) А и ги няма онези спомени.
162 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕБОСТЪРГАЧ НА МОНТГОМЪРИ СТРИЙТ В САН ФРАНЦИСКО — ДЕН.
Майк излиза — един поостарял Майк, с прошарени слепоочия и нови бръчици — но този Майк има вид на човек, който се е помирил със света. Или със себе си. Носи костюм (но не официален, защото няма вратовръзка), а в ръката си държи куфарче. Майк и спътникът му вървят към паркирания до тротоара седан. Качват се в колата и се вливат в трафика, изпреварвайки един кабелен трамвай43. Междувременно Майк разказва.
МАЙК (глас зад кадър): Върнах се в училище. Получих диплома по правоприлагане и още една — по счетоводство… Исках да завърша и право, но после размислих. Започнах като магазинер в Мейн и стигнах до федерален маршал. Не е зле, нали?
163 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК, ЗАД ПРЕДНОТО СТЪКЛО НА КОЛАТА — ДЕН.
Зад волана е партньорът му. Майк седи до него, зареял поглед навън. Телом е тук, но духом — не. Очите му са очи на човек, поел по алеята на спомените.
МАЙК (глас зад кадър): Понякога островът ми се струва много, много далечен, а Андре Линож — нищо повече от лош сън. Понякога обаче… когато се събудя посред нощ, опитвайки се да сподавя вика си… той сякаш е съвсем близо до мен. Както казах и в началото, все още поддържам връзка с някои от тях.
164 ЕКСТ. ГРОБИЩЕТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.
Из гробището върви погребална процесия, понесла ковчег към прясно изкопан гроб. (Наблюдаваме тази сцена от разстояние.) Наоколо шумолят пъстроцветни есенни листа.
МАЙК (глас зад кадър): Мелинда Хачър умря през октомври 1990 година. Местният вестник твърдеше, че било от сърдечен удар — Урсула Годсоу ми изпрати изрезката. Не знам дали са прикрили нещо, или не… Трийсет и пет ми се струва твърде ранна възраст, за да спре моторчето ти, но се случва… Да, случва се.
165 ЕКСТ. МЕТОДИСТКАТА ЦЪРКВА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.
Късна есен. Приветствени букети с цветя обрамчват пътечката, водеща към църковната врата. Дочуваме звуци на орган, изпълняващ сватбения марш. Вратите се разтварят и навън излиза Моли — лъчезарна, радостна и сияйна в булчинската си рокля. Лицето ѝ е все така набръчкано, но прошарените ѝ коси не се виждат. До нея, пременен в официален костюм и прегърнал я през талията, е Хач. И той изглежда не по-малко щастлив от нея. Зад тях, стиснала букет в едната си ръка и шлейфа на булката — в другата, пристъпва Пипа. Тя е пораснала, а дългата ѝ коса се разстила като водопад по гърба ѝ. Дните, в които е заклещвала главата си в парапетите, отдавна са отминали. Гостите на тържеството вървят подире им и пръскат ориз. Сред тях, широко усмихнат като горд баща, се откроява Преподобният Боб Ригинс.
МАЙК (глас зад кадър): Моли и Хач се ожениха през май деветдесет и трета. Урсула ми изпрати и тази изрезка. От това, което чух, били страхотна двойка. Разбирали се чудесно един с друг… и с Пипа. Радвам се за тях. Желая и на тримата всичкото щастие ма този свят. От все сърце.
43
Един от видовете обществен транспорт, запазен единствено в Сан Франциско. Задвижва се посредством стоманено въже, минаващо под земята. Земетресението от 1906 г. разрушава моторната му станция и 117 вагона. При възстановяването на града електрическите трамваи изместват кабелните. — Б.пр.