МАЙК: Повечето хора видяха ли го?
УРСУЛА: Тези, които имат очи, са го видели. Трябва да си починеш малко, Майк Андерсън. Как е малката Пипа Хачър?
МАЙК: Уха! Бързо се разпространяват новините.
УРСУЛА: Знаеш, че на острова няма тайни.
МАЙК: Пипа е добре. Беше си заклещила главата между стойките на парапета. Сега баща ѝ ме чака отвън в джипа и подготвя домашното си за виелицата от 1989-а.
УРСУЛА (смее се): Типично за дъщерята на Алтън и Мелинда! Същата е като тях! (Изведнъж става сериозна.) Хората знаят, че тази буря ще е свирепа, Майк. Чуят ли сирената, ще дойдат. Така че не се тревожи. Дошъл си да хвърлиш един поглед на укритието, нали?
МАЙК: Казах си, че няма да е зле.
УРСУЛА (изправя се): Можем да подслоним триста души за три дни или сто и петдесет за една седмица… И съдейки по това, което чух по радиото, нищо чудно да ни се наложи. Хайде, ела да погледнеш.
И Майк тръгва след нея.
52 ИНТ. РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.
На лицето му са изписани потрес и ужас. Той не вярва на очите си.
РОБИ: Боже милостиви…
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Е, стига мрачни теми! Нека си поговорим за слънце!
Камерата се отдръпва назад и ние виждаме, че кметът е коленичил до Марта в коридора и безуспешно се опитва да измери пулса ѝ. Виждаме китката ѝ и окървавения ръкав на дрехата ѝ, но не повече. Роби се озърта невярващо.
Междувременно Синоптичката не спира да говори. Линож е разбил екрана, но гласът ѝ продължава да се чува.
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Чудите ли се къде е най-хубавото време в САЩ днес? Естествено, че на Големия остров в Хавай! Температурата там е осемдесет градуса по Фаренхайт30, а от океана духа прохладен бриз, за да не стане прекалено горещо. Не е никак зле и във Флорида. Студовете от миналата седмица отминаха и в Маями температурата е около седемдесет и пет по Фаренхайт31. Ами на остров Санибел и прекрасната Каптива? Ако сте там, спокойно си събирайте раковини на плажа и се наслаждавайте на хубавото слънчево време.
РОБИ: Има ли някой там?
Той се изправя. Поглежда първо към стените, където старинните фотографии на Марта са изпъстрени с капки кръв. После поглежда към пода и вижда още повече кръв — тънката диря от бастуна на Линож и големите тъмни петна, оставени от баскетболната топка на Дейви.
РОБИ: Ехо! Има ли някой там?
Той спира нерешително, след което пристъпва бавно в коридора.
53 ПЪЛЕН МРАК.
Флуоресцентните лампи на тавана се включват една по една, осветявайки просторното помещение. Обикновено тук се провеждат танцови забави, лотарии и други градски мероприятия. Обявленията по облицованите с борова ламперия стени приканват посетителите да дарят кръв в рамките на акцията на местната пожарна команда, която ще се проведе точно тук. Сега обаче залата е пълна с матраци, върху които са наредени възглавници и одеяла. В далечния край на помещението се виждат големи хладилници, опаковки с бутилирана вода и радиостанция с мигащо дигитално екранче.
Урсула и Майк стоят на прага и обхождат с очи всичко това.
УРСУЛА: Е, какво мислиш?
МАЙК: Сама знаеш, че е перфектно. (Тя се усмихва.) Складът зареден ли е?
УРСУЛА: До козирката. Взехме всичко, което поиска. Предимно инстантни храни и продукти на прах — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат. Може да не е вкусно, но поне никой няма да умре от глад.
МАЙК: Сама ли направи всичко това?
УРСУЛА: Помогна ми сестрата на Пит — Тавия. Нали ми каза да бъда дискретна. И да не всявам излишна паника.
МАЙК: Да, май така ти казах… Много ли хора знаят, че се подготвяме за Трета световна война?
УРСУЛА (съвсем спокойно): Всички.
Майк се мръщи, но не изглежда изненадан.
МАЙК: На острова няма тайни.
УРСУЛА (с лека нотка на оправдание): Не съм казала нищо на никого, Майк Андерсън. Нито пък Тавия. Роби Бийлс разпространи мълвата. Не спря да мърмори, че пилееш парите на града на вятъра.