220 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Устните му беззвучно се движат. Сякаш изричат неведомо заклинание. Очите му приличат на огромни черни дупки, бълващи алени пламъци.
221 ИНТ. СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — НОЩ.
Лойд държи брадвата, чието острие е насочено точно към лицето му. Хванал е ръкохватката не в края, а под самото острие — по принцип брадва се държи така, когато искаш да си нацепиш подпалки за камината… или да си разцепиш лицето на две.
222 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Устните му започват да се движат по-бързо. Зловещите му очи сякаш са се уголемили. Ръцете му са свити в юмруци пред лицето му.
223 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.
Фърд Андрюс стои пред пожарната с изкривено от страх лице и виснала челюст.
ФЪРД АНДРЮС: Да ме вземат мътните!
224 ЕКСТ. ГРАДСКИЯТ ПРИСТАН И ОСТАНКИТЕ ОТ СКЛАДА НА ГОДСОУ.
Към брега, през плътната завеса от сняг се носи чудовищна вълна — почти цунами.
225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И КРАКАТА НА ПИТ.
Той рязко изритва стола и краката му увисват, ритайки, във въздуха.
226 ЕКСТ. НАБЛИЖАВАЩАТА ВЪЛНА — НОЩ.
Пред нея и пристанът, и сградата на Годсоу изглеждат миниатюрни.
227 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — С ХАЧ.
Той си налива кафе и рязко се обръща към вратата на полицейския кабинет, сепнат от изтракването на прекатурен стол.
ХАЧ: Питър?
228 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БРАДВАТА В БЛИЗЪК ПЛАН.
Тя описва светкавична дъга и излиза от кадър. В същия миг чуваме отвратителен звук — сякаш някой е стоварил с всичка сила дланта си върху гъста кал.
229 ИНТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.
Камерата снима откъм склада и ни показва пролива… но изведнъж гледката е закрита от стремително приближаващата се гигантска вълна. Не се вижда нищо друго освен клокочеща и пенеща се сива маса. Вълната се разбива в постройката и камерата се озовава под водата. Пред обектива се мяркат изпотрошени кошове за омари, бали с марихуана и един омар с все още завързани щипки33 на фона на безброй мехурчета.
230 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — НОЩ.
Всичко, което е останало от пристана, е или потопено, или напълно разрушено. Когато се отдръпва обратно в океана, вълната отнася със себе си цяла върволица от лодки, такелаж, кнехтове, гумени уплътнения и прочее. Даже ни се струва, че зърваме табелата (или част от нея) с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ, преди да се изгуби завинаги в мътния въртоп.
231 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА, ТАВИЯ, ТЕС И ДРУГИ ХОРА.
В кметството изведнъж се възцарява тишина. Сега, след като всички са притихнали, пращенето и съскането на радиостанцията ехтят с изненадваща сила. Хората се обръщат към вратата.
РАЛФИ: Мамо, какво има?
МОЛИ: Нищо, слънчице.
ДЖОНАС: Какво, по дяволите, беше това?
КОРА: Градският пристан потъна.
Роби се качва по стълбите, съпроводен от Джордж Кърби, Хенри Брайт и Бърт Соумс. От арогантността и високомерието на кмета не е останал и помен.
РОБИ: Урсула, пускай сирената.
232 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.
Фърд Андрюс е потресен и изплашен като човек, който току-що е зърнал Сатаната да се взира в него иззад някое дърво. Той рязко се обръща и хуква към вратата на пожарната.
233 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И ВРАТАТА.
Хач влиза в кабинета с картонена чашка в ръка.
ХАЧ: Пит? Добре ли си? Чух…
Лицето му се изкривява от внезапен ужас. Погледът му се стрелва нагоре — към лицето на човека, който се е обесил на гредата. Картонената чашка пада от ръцете му и кафето се разплисква върху пода и обувките му.
33
Обикновено омарите се съхраняват и транспортират със завързани щипки, за да не се нараняват взаимно. — Б.пр.