И последно. Какво да кажа на хората, които смятат, че филмите (особено телевизионните) стоят несравнимо по-долу от книгите? Че са като кърпички за еднократна употреба? Е, в последно време нещата се промениха, не мислите ли? И този сценарий, благодарение на страхотните хора от издателство „Покет Букс“21, винаги ще ви бъде подръка, когато ви се прииска да го прелистите. Самият филм също ще се появи на видеокасета и DVD, също както много книги с твърди корици впоследствие се издават и с меки. И винаги ще можете да си го купите или да си го вземете под наем, когато (и ако) ви се прииска. Ще можете и да го „прелистите“ напред или назад и да се запознаете с пропуснатото; единствената разлика с книгата е, че ще трябва да използвате бутона REWIND на дистанционното вместо пръста си. (А ако сте от онези ужасни хора, които изпитват неудържим импулс да зърнат края на историята, за вас има FAST FORWARD или SEARCH… макар че ви предупреждавам, че ще горите в ада за това.)
Няма да споря и да прилагам аргументи „за“ и „против“ тезата, че един роман за телевизията е равностоен на един литературен роман. Ще кажа само, че ако се махнат разсейващите моменти (като рекламите на дамски превръзки, пикапи, вестници и прочее), го считам за нещо напълно постижимо. И бих напомнил, че човекът, когото повечето студенти в литературните специалности смятат за най-великия английски писател на всички времена, е работил предимно в устния и визуалния жанр, а не (най-малкото не и на първо място) за печатните издания. Не се опитвам да се сравнявам с Шекспир — това би било смешно! — но си мисля, че ако живееше днес, по всяка вероятност щеше да работи за киното и телевизията, както и за Бродуей, разбира се. И сигурно редовно щеше да звъни в „Стандарти и практики“, опитвайки се да ги убеди, че насилието в петата сцена на „Юлий Цезар“ е напълно необходимо… да не говорим, че е написано майсторски и с вкус.
Обръщайки се към хората от „Покет Букс“, които се нагърбиха с издаването на тази книга, искам да изкажа особена благодарност към Чък Верил, който реализира този контракт и изпълняваше ролята на свързващо звено между „Покет Букс“ и телевизия Ей Би Си. От Ей Би Си бих искал да благодаря на Боб Айгър, който ми гласува такова огромно доверие, както и на Маура Дънбар, Джъд Паркин и Марк Педоуитц. Също и на служителите в отдела „Стандарти и практики“, които изобщо не са толкова лоши, колкото ги изкарвам (всъщност си мисля, че те свършиха чудесна работа над моя сценарий, която бих определил като „майката на всички работи“).
И накрая — благодаря на Крейг Баксли, задето се захвана с една от най-големите продукции, реализирани някога от телевизионните мрежи; както и на Марк Карлинър и Том Бродек, които направиха всичко това възможно. Марк, който получи за „Уолъс“22 почти всички съществуващи телевизионни награди, е невероятен професионалист, когото всеки иска да има в отбора си. Благодарен съм и на съпругата ми Таби, която винаги ме е подкрепяла през всичките тези години. И понеже също е писател, прекрасно разбира глупостите, които върша.
Стивьн Кинг
Бангор, Мейн 04401
18 юли 1998 г.
ПЪРВА ЧАСТ
ЛИНОЖ
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ФЕЙД-ИН23:
1 ЕКСТ24. ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД
21
Американското издателство, което публикува първото издание на „Бурята на века“. — Б.пр.
22
„Джордж Уолъс“ (1997) — биографичен телевизионен филм за губернатора на щата Алабама Джордж Уолъс (1919-1998) с участието на Гари Синийз и Анджелина Джоли. Марк Карлинър е изпълнителен продуцент на филма. — Б.пр.
23
Сценарен термин, обозначаващ бавно появяваща се на екрана сцена; обратното на „фейд-аут“, при който сцената бавно изчезва от екрана. — Б.пр.
24
ЕКСТ. (от „екстериор“) — действието се извършва под открито небе; ИНТ. (от „интериор“) — действието става в помещение. — Б.пр.