ДЖОНИ ХАРИМАН (глас зад кадър): Залости го добре, Сони! Синоптикът каза, че наближава.
Джони излиза от рубката, загледан в небето. Сони се обръща към него.
СОНИ БРОТИГАН: Виждал съм ги да наближават всяка зима, Джон. Фучат и беснеят, ама лятото винаги идва.
Сони изпробва люка и се обляга на леера, наблюдавайки как Алекс затяга последния възел. Зад тях до Джони се приближава Люсиен Фурние. Той се навежда над трюма и надзърта вътре.
АЛЕКС ХЕЙБЪР: Да, казват, че тази щяла да бъде много страшна.
Люсиен изважда един омар от трюма и го вдига над главата си.
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ: Забравил си един, Сони!
СОНИ БРОТИГАН: Да си стои там за късмет!
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ (обръща се към омара): Задава се Бурята на века, mon frere27 — току-що го казаха по радиото. (Почуква по черупката на омара.) Добре, че си имаш броня, нали?
Той хвърля омара обратно в трюма — плъос! Четиримата мъже напускат гемията и камерата тръгва подире им.
МАЙК (отново глас зад кадър): Но ние не сме еднакви. На островите животът е различен. Помагаме си, когато се наложи.
Сони, Джони, Алекс и Люсиен вече са на рампата и си прибират такъмите.
СОНИ БРОТИГАН: И тази буря ще мине и замине.
ДЖОНИ ХАРИМАН: Да, както винаги.
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ: Не се тревожа за вълните, а за лодката.
АЛЕКС ХЕЙБЪР: Какво пък разбира французин като теб от тези неща?
Люсиен замахва шеговито към него. Всички се смеят. После продължават напред. Сони, Люсиен, Алекс и Джони влизат в постройката на Годсоу. Камерата се обръща и поема нагоре по Атлантик Стрийт, показвайки ни висящия светофар, който вече видяхме. Оттам се насочва надясно. Това е деловата част на градчето. Натоварен сутрешен трафик.
МАЙК (отново глас зад кадър): И можем да пазим тайна, когато се налага. Тази, за която ще ви разкажа, ме връща в 1989 година. (Пауза.) Тукашните хора все още ревниво я пазят.
Влизаме в универсалния магазин на Андерсън. Непрекъснато влизат и излизат хора, които очевидно бързат. Появяват се три жени: Анджела Карвър, Госпожа Кингсбъри и Робърта Кош.
МАЙК (отново глас зад кадър): Знам го.
РОБЪРТА КОИН: Е, запасих се с консерви… Да връхлита тая пущина и да се свършва.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Само се моля да ме спре токът. Не мога да готвя на дървена печка. Даже вода не мога да стопля на нея. Голямата буря само за едно нещо става…
АНДЖЕЛА КАРВЪР: Аха, и моят Джак добре го знае.
Другите две я поглеждат смаяно. После и трите се кикотят като малки момиченца, преди да се отправят към колите си.
МАЙК (отново глас зад кадър): Все още поддържам връзка с някои от тях.
3А ЕКСТ. ПРЕДАДЕНА ОТ ПОЖАРНИТЕ КОЛИ.
Нечия ръка полира с кърпа лъскавата червена повърхност на возилото и излиза от кадър. Доволен от работата си, Лойд Уишман се взира в отражението на собственото си лице.
ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): По радиото казаха, че ще вали страшен сняг.
Лойд се обръща и камерата ни показва облегналия се на вратата Фърд. Понесъл е половин дузина ботуши, които започва да нарежда по чифтове под кукичките, където висят униформите и шлемовете.
ФЪРД АНДРЮС: Загазим ли, винаги загазваме здравата.
Лойд се усмихва на по-младия си колега и продължава да лъска ламарината.
ЛОЙД УИШМАН Спокойно, Фърд. Само ще побелее тук-там. Знаеш, че бедите не минават през пролива — нали затова живеем на острова?
Съдейки по лицето му, Фърд не е толкова убеден. Излиза навън и поглежда нагоре към…
4 ЕКСТ. ПРИБЛИЖАВАЩИ СЕ БУРЕНОСНИ ОБЛАЦИ — ДЕН.
Камерата се задържа върху тях за секунда, след което се спуска надолу към една типична за Нова Англия къщичка — бяла и спретната. Къщата се намира на Атлантик Стрийт — горе-долу на половината път към билото на хълма, между кейовете и центъра на градчето. Има си дървена оградка, отделяща улицата от поразената от зимата морава (но там няма сняг; още не сме видели сняг в градчето), и портичката зее открехната, приканвайки вътре всеки, който би си направил труда да поеме по стръмните стъпала, водещи до верандата. До портичката има пощенска кутия, забавно декорирана като розова крава. На нея пише: Кларъндън.