— Искаш да бъда таен агент на Облака?
— Не, разбира се — подсмихна се Тракслър. — Агентите на Облака трябва да са учили четири години в академията и после да прекарат една година в затъпяваща практика, преди да получат истинска задача. А ти си просто неприемлив… — Той потупа Грейсън по рамото. — Неприемлив с много солидни връзки.
После Тракслър се изправи.
— Ще се видим след седмица, Грейсън.
Тръгна си, без да го погледне повече.
Грейсън се усещаше напълно замаян. Беше гневен. Беше развълнуван. Чувстваше се употребен. Не това бе искал… а дали? Ти, Грейсън, си по-специален, отколкото осъзнаваш. Така му бе казала Бурята. Такъв ли бе бил планът ѝ за него от самото начало? Той все още имаше избор във всичко това. Можеше да избягва неприятности, както го бе правил през целия си живот, и след няколко месеца статусът му щеше да бъде възстановен. Можеше да се върне към предишния си живот.
Или пък можеше да се впусне в спирала по този нов път. Път, представляващ пълна противоположност на представите му за него самия.
Вратата се отвори и безименен агент на Облака изрече:
— Простете, но срещата ви приключи и трябва незабавно да освободите стаята.
Инстинктите на Грейсън му подсказваха да се извини и да си тръгне. Ала той знаеше по какъв път е длъжен да поеме сега. Така че се облегна на стола, ухили се на агента и процеди:
— Върви се шибай.
Агентът му постави минус и се върна със служител на охраната, който го изхвърли от стаята.
13.
Некрасива картина
Макар Службата за неприемливите да изглежда неефективна, има си метод зад безумието, което генерира.
Простичко казано, неприемливите имат потребност да презират системата.
За да улесня това, трябваше да създам система, достойна за презрение. В действителност няма истинска нужда хората да си вземат номерче и да чакат продължително време. Няма нужда дори от регистратор. Всичко това е замислено, та неприемливите да останат с впечатление, че системата просто им губи времето. Илюзията за неефективност служи на конкретна цел — да се породи раздразнение сред неприемливите и то да стане връзката между тях.
Косач Пиер-Огюст Реноар не беше художник, макар да притежаваше богата колекция шедьоври, рисувани от историческия му патрон. Какво да прави? Имаше слабост към красивите картини.
То се знае, средмерикански Косач, кръстил се на френски художник, вбесяваше Франкоиберийския регион. Наумили си бяха, че всички френски художници от Епохата на смъртните са запазена марка за тях. Но само защото Монреал сега принадлежеше към Средмерика, не означаваше, че френското му наследство е изгубено. Със сигурност някой от предците на Косач Реноар бе родом от Франция.
Но нека Форумът на Косачите отвъд Атлантика беснее колкото си ще, него това не го засягаше. Засягаше го етническата общност Пермафрост2 в най-северните райони на Мериките, където той живееше.
Докато населението в останалата част на света до голяма степен се бе сляло на генетично ниво, пермафростите ревностно бранеха културата си и не се приобщаваха към останалото човечество. Не че беше престъпление, разбира се — хората бяха свободни да постъпват както желаят — но за Косач Реноар това беше голяма досада, разбъркване в общия ред на нещата.
А Косач Реноар разбираше от ред.
Подправките му бяха строени по азбучен ред, чаените чаши бяха подредени в шкафа с математическа прецизност, косата му бе подстригвана до строго определена дължина всяка петък сутрин. И ето че етносът Пермафрост му съсипваше всичко това. Изглеждаха прекалено отчетливи расово, а той не можеше да се помири с това.
И затова подлагаше на Прибиране възможно най-много от тях.
Разбира се, ако бъдеше разкрит, че проявява етническа предубеденост, това щеше да му създаде неприятности във Форума на Косачите. За негово щастие, Пермафрост не бяха смятани за обособена раса. Генетичното им съотношение показваше голям процент „други“. А „други“ бе тъй обширна категория, че практически маскираше всичките му действия. Може би не пред Бурята, но поне пред Форума на Косачите, а за него това бе от значение. Стига да не даваше повод на някого от гилдията си да се вгледа по-внимателно в неговите Прибирания, изобщо нямаше да се разбере. По този начин той се надяваше с времето да разреди етноса Пермафрост, докато присъствието им престане да го нервира.
В тази конкретна вечер бе поел към двойно Прибиране. На жена от Пермафростите и малкия ѝ син. Беше в приповдигнато настроение, ала едва бе излязъл от дома си, когато неочаквано зърна фигура в черно.
2
Пермафрост — така наречената зона на вечна замръзналост, обитавана от ескимосите. — Б.пр.