— Знам какво ми казахте… но ми е трудно да повярвам, че сте могли да подложите всички на Прибиране. Обзалагам се, че има още един-двама, до които не сте се добрали. Бихте ли го признали, ако случаят е такъв?
Константин я изгледа с известно подозрение.
— Накъде биеш?
— Към евентуална възможност…
За момент той не каза нищо. Косач Кюри взе да мести поглед между двама им. Накрая Константин заговори.
— Има трима още нелокализирани. Планът ни е, в мига щом ги открием, да ги подложим на Прибиране.
— Но няма да го направите — отсече Цитра. — Ще оставите мен да го извърша, както бе предвидено… а вие ще издебнете онзи, който се опита да ме убие.
— По-вероятно е Мария да е тяхната цел, не ти.
— Е, ако никой не ме нападне, тогава ще го знаете със сигурност.
Но той все още не бе убеден.
— Ще подушат капана от километър.
— Тогава трябва да бъдете по-съобразителни от тях — усмихна се Цитра. — Или искам твърде много?
Константин се смръщи и това накара Косач Кюри да се разсмее.
— Само да си видиш физиономията в този миг, Константин. Струва си дори покушение над живота ни!
Той не отговори на това, а задържа вниманието си върху Цитра.
— Дори да ги надхитрим, а ние ще го сторим, пак ще е рисковано.
Цитра отново се усмихна.
— Какъв е смисълът да се живее вечно, ако човек не може да поеме някой и друг риск?
Накрая Константин неохотно се съгласи да позволи на Цитра да се превърне в примамка за капан.
— Предполагам, че Ендура може да почака — въздъхна Косач Кюри. — А очаквах с такова нетърпение да ида там.
Ала Цитра подозираше, че тя е далеч по-въодушевена от новия план, отколкото даваше да се разбере.
Макар че това щеше да я постави в опасност, Цитра установи, че придобиването на известен контрол над ситуацията ѝ носи така нужното облекчение.
Всъщност дори Бурята регистрира, че тя се освободи от напрежението. Тя не можеше да прозира в съзнанието на Цитра, но разчиташе езика на тялото и биологичните промени с голяма прецизност. Засичаше фалша и истината, били те изречени или не. Което означаваше, че знаеше дали Косач Константин бе искрен, или не, като твърдеше, че иска да я запази жива. Ала както винаги, когато опреше до Косачи, беше длъжна да запази мълчание.
17.
УУЖАС
Трябва да призная, че не съм единственият фактор, поддържащ равновесието в света. Косачите също дават своя принос с практиката си да упражняват Прибиране.
И все пак Косачите прибират само малък процент от населението. Работата им не е напълно да ограничат ръста на населението, а да го заглаждат по ръбовете. Ето защо при настоящите квоти шансът на човек да бъде подложен на Прибиране ще е само 10 процента през следващите хиляда години. Достатъчно малък, че да измести мисълта за Прибиране от съзнанието на повечето хора.
Предвиждам време обаче, когато ще се наложи ръстът на населението да постигне равновесие. Нулев прираст. На всеки родил се един ще умира.
Годината, в която това ще се случи, не споделям с широката общественост, но тя е току зад хоризонта. Дори при увеличаване на квотите за Прибиране човечеството ще достигне максимума на поносимо за Земята население след по-малко от век.
Не виждам необходимост да тревожа човечеството с този факт, защото каква полза от това? Аз самичка нося бремето на тази неизбежност. А то буквално е цялата тежест на света. Мога единствено да се надявам, че имам виртуалните плещи на Атлас, за да го понеса.
Докато на Цитра често ѝ бе трудно да се помещава в кожата на Косач Анастасия, Грейсън Толивър нямаше никакъв проблем да се превърне в Главорез — прякора на неприемлив, който си избра. Родителите му веднъж му бяха казали, че са му избрали името Грейсън по моментна прищявка, защото се родил в сив ден3.
Нямаше никакъв смисъл отвъд лекомисленото отношение на родителите му към всичко в дългия им и безцелен живот.
Но Главорез бе личност, с която околните трябваше да се съобразяват.
В деня след срещата си с Тракслър той боядиса косата си в цвят, наречен „обсидианово празно“. Беше абсолютно черно, толкова тъмно, че не съществуваше никъде в природата. Буквално засмукваше светлината около себе си като черна дупка и караше очите му да изглеждат хлътнали в черепа и загадъчно засенчени.
— Много в стила на двайсет и първи век — бе казал стилистът. — Каквото и да значи това.
Грейсън си постави метални пластинки, имплантирани под кожата на двете му слепоочия, които наподобяваха наболи рога. В комбинация с косата му придаваха извънземен и донякъде диаболичен вид.