Дейви трябва да бе забелязал изумлението му, защото се разсмя.
— Ти отскоро си неприемлив, нали?
— Толкова ли си личи?
— Да, и не е никак добре, защото печените неприемливи жив ще те изядат. Имаш ли си име?
— Главорез — отвърна Грейсън.
— Е, Главорез, нужно ти е да влезеш в общността на неприемливите с гръм и трясък. Ще ти помогна.
И тъй, няколко минути по-късно, веднъж след като Грейсън успя да се отърве от Закс, Главореза приближи до Дейви, който сега ядеше бургери с двама други типични мерикански младежи. Грейсън не бе много наясно как да подходи, така че за момент само постоя втренчен в него. Дейви взе нещата в свои ръце.
— Какво зяпаш? — изръмжа той.
— Бургера ти — отвърна Грейсън. — Добре ми изглежда. Мисля да го взема.
Той грабна бургера на Дейви и отхапа грамадански залък.
— Ще се каеш за това — заплаши Дейви. — Ще те млатя до другия вторник. — Явно това му бе една от любимите анахронистични фрази. Излезе от сепарето и вдигна юмруци, готов за бой.
И тогава Грейсън стори нещо, което никога дотогава не бе правил. Удари човек. Фрасна Дейви в лицето и Дейви се олюля. Самият той замахна към Грейсън, но не го уцели. Грейсън отново го халоса.
— По-силно — прошепна му Дейви и Грейсън изпълни. Нанасяше удари с всичка сила отново и отново. Дясно кроше, ляво кроше, ъперкът, докато Дейви не рухна със стонове на земята. Лицето му започваше да се подува.
Грейсън се озърна и видя, че неколцина неприемливи са го наобиколили и кимат одобрително.
Беше му нужно да впрегне цялата си вътрешна сила, за да не се извини и да не помогне на Дейви да се изправи. Вместо това се обърна към останалите на масата.
— Кой е следващият?
Двете момчета там се спогледаха, после единият каза:
— Хей, приятел, не искаме неприятности — и бутнаха бургерите си към Грейсън.
Дейви бързо му смигна от земята, преди да се надигне и да тръгне към тоалетната, за да се съвземе. Грейсън отнесе плячката от победата си в сепаре в дъното, където яде, докато не изпита усещането, че ще се пръсне.
18.
Да откриеш Пюрити4
Има тънка граница между свобода и слободия. Първото е необходимост. Второто е опасно — може би най-опасното, с което се е сблъсквал създалият ме биологичен вид.
Разсъждавах над архивите от Епохата на смъртните и още отдавна определих двете страни на тази монета. Докато свободата насърчава растежа и просвещението, слободията допуска злото да процъфтява посред бял ден, когато иначе би загинало.
Самомнителен диктатор дава позволение на поданиците си да хвърлят вината за световните злини върху най-неспособните да се защитават. Високомерна кралица разрешава убиване в името на Бог. Арогантен държавен глава авторизира омразата във всичките ѝ прояви, стига тя да обслужва амбициите му. А тъжната истина е, че хората се ловят на тази въдица. Обществото се самоизкормва и загнива. Слободията е подпухналият труп на свободата.
По тази причина, когато от мен се иска позволение за някакво действие, проигравам безброй симулации, докато не претегля щателно всички възможни последствия. Да вземем например позволението, което дадох, неприемливите да имат своите клубове УУЖАС. Не взех решението с лека ръка. Едва след внимателно обмисляне стигнах до извода, че тези клубове не просто си струват, а са необходими. Те дават възможност на неприемливите да се наслаждават на избрания от тях стил на живот без негативен ефект за обществеността. Там е в сила илюзията за насилие, непредизвикващо лавина от последици.
Иронията е, че неприемливите са си наумили да ме мразят, макар да знаят, че аз им давам тъкмо нещата, които искат. Не съм зле настроена към тях, както родител не би могъл да се настрои срещу преумореното си дете, изпаднало в нервна криза. А и накрая дори най-войнствените неприемливи ще се умирят. Забелязах тенденция — след като повечето от тях прекарат известно време с този статус, изстъпленията им преминават в по-кротък вариант на неподчинение. Лека-полека започват да оценяват душевния покой. Така и трябва да бъде. С времето всички бури утихват до приятен бриз.
Докато Грейсън Толивър бе честен до болка, Главореза бързо се превърна в изпечен лъжец. Започна с биографията си. Измисли неприятен живот в семейството, какъвто не бе съществувал. Описваше конкретни моменти, които никога не се бяха случвали. Цитираше анекдоти, които разсмиваха хората и ги караха или да го намразят, или да му се възхищават.
Родителите на Главореза бяха професори по физика и очакваха синът им да поеме по пътя на академичната кариера, защото при такива майка и баща нямаше как да не е гений. А вместо това той бе избрал пътя на бунта. Веднъж се бе спуснал върху автомобилна гума по Ниагарския водопад, защото бе далеч по-вълнуващо от размазването. Отнело бе три дни да възстановят тялото му и да го съживят.