Грейсън инстинктивно усети, че тя е опасна. Също така я намираше красива и бе привлечен от нея. Питаше се дали би я харесал в предишния си живот. Но след като от няколко седмици се бе потопил в битието на неприемлив, подозираше, че критериите му за привлекателност се бяха променили.
Срещна я в клуб УУЖАС — един в другия край на града, който не бе посещавал преди. Наричаше се „Пандиза“ и бе проектиран по подобие на затвор от Епохата на смъртните. При пристигането си всеки посетител биваше обискиран от пазачи, тътрен през няколко врати и хвърлян в килия със случаен съквартирант без оглед на пола.
Идеята за ограничаване на човешката свобода в затвор бе тъй чужда и абсурдна за Грейсън, че когато вратата на килията бе затръшната със зловещо щракване, отекнало в бетонната сграда, той се разсмя. Нямаше как хората наистина да са били третирани така. Със сигурност това тук бе преувеличение.
— Най-сетне! — прозвуча глас от горния от двата нара в тясната килия. — Мислех си, че никога няма да ми докарат съкилийник.
Тя се представи и обясни, че Пюрити не ѝ било прякор, а рожденото име.
— Ако родителите ми не са искали да демонстрирам иронията, да ме бяха кръстили другояче — отсече тя пред Грейсън. — Ако ме бяха нарекли Профанити5, можеше от мен да излезе добро и примерно момиченце.
Беше с крехка конструкция, но в никакъв случай момиченце. В момента беше на двайсет и две, макар Грейсън да подозираше, че изобщо не ѝ е за пръв път, а май не и за втори. Съвсем скоро щеше да установи, че тя е силна и гъвкава и познава отлично уличните нрави.
Грейсън огледа килията. Беше просто помещение с недвусмислено предназначение. Пробва вратата, после пак. Разклати се, но не поддаде.
— За пръв път ли си в „Пандиза“? — попита го Пюрити. И тъй като това бе очевидно, Грейсън реши да не лъже.
— Да. И какво се очаква да правим сега?
— Ами, може да се поопознаем например — отвърна тя с палава усмивка. — Или можем да се разкрещим на пазача да ни донесе „последно угощение“. Длъжни са да ни сервират каквото си поискаме.
— Сериозно?
— Да. Преструват се, че се опъват, но накрая го правят, нали това им е работата. В крайна сметка това е ресторант.
И тогава Грейсън отгатна целта на мястото.
— От нас се очаква да избягаме, така ли?
Пюрити пак му отправи немирната си усмивчица.
— Леле, колко бързо схващаш.
Той не беше сигурен искрено ли го казва, или го подиграва. Но във всеки случай му хареса да го чуе.
— Винаги има път за бягство, от нас зависи да го открием — каза му тя. — Понякога е таен коридор, друг път е пила, скрита в храната. Или пък няма уловки и инструменти, всичко зависи от нашата съобразителност. Ако не успеем по никой начин, пазачите са лесни за надхитряване. Такава им е работата — да играят глупаци.
Грейсън чу викове и шум от тичащи крака да отекват в сградата. Друга двойка клиенти току-що бе офейкала.
— Е, какво да бъде? — попиша Пюрити. — Вечеря, бягство или откровения със съквартиранта?
И преди той да успее да отговори, тя залепи целувка на устата му — такава, каквато не бе изживявал дотогава. Когато приключи, той не се сети да каже друго освен:
— Аз съм Главореза.
На което тя отвърна:
— Не ми пука — и отново го целуна.
Пюрити изглеждаше повече от готова да доведе нещата докрай, но надзъртащите пазачи и минаващите покрай килията им затворници им се хилеха похотливо и дюдюкаха, от което Грейсън изпитваше крайно неудобство. Отдръпна се.
— Хайде да избягаме — предложи — и… да си намерим по-добро място за опознаване.
Тя изключи от скорост също тъй бързо, както бе включила.
— Дадено. Но не си въобразявай, че задължително ще проявя интерес по-късно.
Тя повика пазач, след като бе настояла първо да се нахранят, и поръча бонфиле.
— Нямаме — отвърна пазачът.
— Абе я донеси и не знай много — отсече тя.
Пазачът си тръгна със сумтене и се върна след пет минути със сгъваема масичка, върху която бе поставена чиния с толкова бонфиле, че и на кон би му приседнало, допълнителни съдове и вино в бяла пластмасова бутилка.
— На ваше място не бих пил виното — предупреди ги пазачът. — Другите затворници много си изпатиха от него.
— Изпатиха си? — учуди се Грейсън. — Как точно си изпатиха?