Още с идването си френските момчета запретнаха ръкави и се заловиха да преустроят стария Таш хан и го превърнаха в голямо, тежко каменно здание, без никакви прозорци и само с двойна желязна врата. Когато сливналии ги питаха за смисъла на този градеж, те отговаряха със смях: „Dépôt… dépôt…“. Тази дума — „депо̀“ — не легна на езика на сливналии, та те си я извъртяха по своему, „Дебоя“. И съдено било тя да се запази много време след като се забравиха и Кримската война, и престоят на френските момчета в града118. Офицерите пък си откриха казино — „газино“ за сливналии119 — и вечер оттам се носеха непознати и непривични мелодии, изпълнявани от духова музика, а по-любопитните разправяха, че са зърнали и съвсем бамбашка танци, каквито не играеха нито българи, нито турци…
Както се вижда, отношенията с чуждите войски в града не бяха лоши, но самият им вид, броят им, отличните им нарезни пушки и безчислените сандъци с „джепане“ караха сливналии още по-загрижено да клатят глава — тази войска не беше като разгащения турски низам, нямаше да е леко на Дядо Иван срещу него…
Приблизително по това време до Бяно се получи, изминало кой знае какви обиколни пътища, писмо от Москва. То гласеше:
Тате и мамо, прелюбезни родители мои!
Скъпи ми братия Бояне и Найдене, мила ми сестричко Руска Кутьо Ганчева! Зетко Кутьо! Племенниче Димитрие! И вие, драги съотечественици, които ми дарихте подкрепата своя!
Не ме похулвайте и корете, най-драги ми мои, загдето съм взел перото да ви съобщя вест за вашия син, брат и роднина, що положително ще внесе метеж и жалост в любящите ваши сърца. Ала аз считая, че мой първостепенний дълг е да ви известя, щото съм решил да изпълня, понеже може да пазя тайна от всякой друг, не и от вас, с които се смятам съща плът и съща кръв.
Онова, що дължа да ви известя, най-скъпи мои, е, че реших да напусна преуважителния Московский университет, където от последната есен бях редовен студент. Причината за това мое наглед безумствено и неблагодарствено спрямо всички вас решение са тежките изпитни, пред които е възправена братската нам и покровителствена Русия. Не е турчинът, който я заплашва, той както и преди не е способен и пеша й да закачи, ала зад него са две от най-могъщите царства в Европа и по цялата земя — Франция и Англия. На юг ще се води люта битка, свидни мои, в която залогът ще да бъдат Русия и царят.
И след като премислих много дни и безсънни нощи, аз се убедих, че ще бъде гнуснаво и недостойно за мен като българин и потомък Силдаров, ако зная сал да казвам „дай“ и никога „вземи“. И реших тогази, че днес, когато Дядо Иван не ще дава, а сам се нуждае от помощ, не мога да стоя безучастен и единствената моя грижа да останат книгите и ученолюбието. И поради това, предраги мои, аз напуснах Московский универитет и подадох прошение да бъда приет солдатин във войската, която ще се сражава за существаванието на братята ни руси. Днес получих ответ, че съм приет волентирин в пешите части на Негово императорско величество и утре с парний поезд ще бъда отправлен на юг, къмто нашето общо Черно море.
Това исках да ви известя, прелюбезни мои, и да ви помоля коленопреклонно да ме разберете и да не ме упрекнете, че съм измамил обещанието, що съм ви дал. Идват таквизи часове, кога старите обещания избледняват и се обезсмислюват, понеже възникнало е ново положение, по-важно от всичко друго.
Опростете ми, най-свидни мои, и ме споменавайте в молитвите си към Всевишния наш православен бог. И ако научите, че съм загинал, не скърбете много — мислете за мен като за човек, що е изпълнил своя християнски и славянски дълг.
117
Благодарение помощта на др. Кирил Кънев от Бургас авторът можа да се запознае с неиздадените спомени на д-р Фоти Симеонов от Айтос, бивш адвокат, починал. В тях французите, квартирували в Айтос по време на „Севастополската война“, се описват така: „Френските войски са оставили в Айтос добри спомени. Това се разказва от стари хора, съвременници. Френските войници са разполагали с много пари — златни. Наши съграждани са им продавали продукти, ракия, яйца и вино срещу наполеони. Стари хора бяха научили да говорят френски език… Баща ми дядо Симеон знаеше френски думи: хляб, вода, вино, ракия и др., които помнеше на 90-годишна възраст. Дядо Динко, и той често ми говореше бон камарад и др.“
Казаното за французите в Айтос авторът го приема и за лагеруващите в Сливен, още повече че не е открил никакви данни, свидетелствуващи за противното.
118
Френският транзитен-военен склад („депо“) се в намирал около градинката и паркинга непосредствено южно от църквата „Свети Димитър“, приблизително на мястото на бившото Окръжна управление на МВР. Думата „Дебоя“ е запазена и до днес, макар и най-често напълно неразбираема за населението; до неотдавна е имало улица с такова име в Сливен, а сега така се нарича един от атрактивните ресторантски комплекси на града.
119
Казиното се е намирало около мястото на днешната библиотечна сграда на читалище „Зора“.