Преляха му злостта и обидата на отец Вениамин, та той начаса се качи на кабриолета и кочияшът шибна конете към Котел.
В Котел разчистването на сметките с фанариотите закъсня с цяла година — виновни за това бяха предимно чорбаджиите, за които всяка промяна идеше като трън в очите, и фанатичният гъркоман поп Костадин, вярната маша на владиката, — ала когато стана, то беше с такъв гръм и трясък, че се затъмниха и Кириловото прогонване от Сливен, и Вениаминовите патила в Градец и Медвен. И най-смайващото от всичко беше, че тук преображението на църквата дойде навръх Преображение и беше дело то само на един човек, и при това жена — Нанка Търпанска, сестрата на Георги Раковски.
„И тук, в Котел, нашите българи обичаха да се чете в церковата на просто български светия Апостол и даскалите тъй четяха по щението на народа — ще запише в тефтера си, подвързан ведно с по няколко броя на Фотиновото «Любословие» и «Дунавски лебед» на Раковски, летописецът на селото Жендо Вичов. — А имахме тогава един протопоп на име поп Костадин, който не щеше това и направи междуособна крамола в светата церква посред службата, която той сам служеше. И възпря, и прекъсна Апостолът и не даде да се чете на просто български. И народът си прихвана и не му рече нищо, ама сетне стана по-зле. На 1860 година, на августа на 6, на Свето Преображение, що бе в събота и бе господен празник, влезе този поп на служба с още един поп за по-голяма слава на празника. Но не стана слава, ами стана безчеловечна крамола и омраза голяма, която владе две-три години, за която и не мога да разкажа докрай, защото заключва недобри работи в себе си и защото не стана само веднъж.“
А онова, което богобоязливият Жендо Вичов се е посвенил да запише, е било следното:
Много пъти вече учителите и простият народ предупреждавали закоравелия гъркоман и предан служител на Вениамин поп Костадин да не упорствува и да разреши службата да се чете на разбираем за всички език, но свещенослужителят не давал и да се спомене — колкото от вярност към Патриаршията (не към езика — той самият едва-едва се оправял на гръцки език), толкова и от злост и огорчение за позора, преживян заедно с митрополита в Градец и Медвен. Обаче навръх Преображение в лето 1860-то чашата, както е думата, вече преля — богатият Котел още в началото на годината бе станал тесен за „негово предебелие“ Вениамин, а малко по-късно и за калугера-изповедник от Света гора, негова „дясна ръка“, ала протопоп Костадин още държеше заради тримата и продължаваше да налага неразбираемия език в храма. И когато на големия божи празник той пред всички изруга псалта, че поде Апостола на български, на всички прекипя, но и всички се стъписаха — кой ще дръзне да оскверни господния храм с насилие? И докато мъжете още се оглеждаха объркано, а поп Костадин вече захвана да чете Евангелието по гръцки, внезапно се разнесе един яростен до необузданост глас, от който джамовете на църквата се огънаха:
— Няма да зачиташ езика ни, а?
И заедно с думите напред изскочи Нанка Стойкова, буйната и своенравна жена на Кръстьо Търпански; по външност тя беше висока, стройна и хубава булка172, ала сега приличаше на разярена тигрица. Като продължаваше да хули и проклина, тя се нахвърли върху протопоп Костадина, събори го и наоколо се разхвърчаха валма от брадата му. Втурнаха се и околните — някои да спасяват злополучния божи служител, други — за да използуват бъркотията и да му стоварят няколко здрави юмрука в ребрата. Как да е спасиха свещеника и с един-два ритника го изхвърлиха завинаги от църквата. А учителите с още по-голяма тържественост запяха службата на български…173
Не се размина обаче без последици. Поп Костадин се оплака на „негово предебелие“ покровителя си, Вениамин прехвърли оплакването на не по-малко обругания си побратим Кирил Одрински и жалбата най-сетне стигна до сливенския каймакамин. И дойде в Котел хабер: тъй наречената размирителка Нанка Търпанска да се яви на съд в Сливен. Никак, ама съвсем никак не й трепна окото на Нанка от това, че я викаха в Сливен при прочутия с несправедливостите си Али ефенди. Напротив — каквато си беше чудачка и лудетина, тя си намери бял кон и сама, без спътници и охрана, потегли към града. На тръгване Кръстьо Търпански за кой ли път поиска да я съпроводи, а тя му тръсна пред множеството:
172
За външността й вж. статията „Образът на Нанка Търпанска, сестрата на Сава Раковски“, в. Зора, бр. 6775 от 22 януари 1942.
173
За случката и за летописа на Жендо Вичов вж. Венцеслав Начев, „И хванаха българите да издирват корена си…“ в. Макове, 29 януари 1981. Същото събитие е разказана от очевидеца Момчо Драганов (Спомени за изгорелия гр. Котел, Варна, 1898, стр. 36) по следния начин: „През 1860 г. имало особени разправии в Котел. Гражданите изгонили владиката си, който отишъл във Върбица, а тъй също искали да изгонят и духовника си от Св. гора, изповедника, когото котленските чорбаджии поддържали. Един ден съгласили се около 100 души и го нападнали в църква, но духовникът сполучил да избяга в Осман пазар. Понеже пък архиерейският наместник поп Коста (б.а. — Костадин) поддържал гръцкия владика и понеже той искал да се чете Евангелието на гръцки, когато гражданите искали на български, то и той бил изпъден от църквата и намерил спасение в Силистра. Там той попувал една година. Котленци обичали да им се чете св. Апостол по български, затова учителите изпълнявали (б.а. — това) по желание на народа.“ Както се вижда, Момчо Драганов не споменава името на Нанка, но нейното участие се потвърждава от Михаил Арнаудов. Из миналото на Котел… стр. 30: „Доколко Нанка е била ексцентрична показва и случаят, когато тя изпъдила един гръцки изповедник, като грабнала мощите, изложени на иконостаса за целуване, и ги махнала. По време на черковната борба по-късно, тя изскубала брадата на иконом поп Коста, загдето четял в черквата по гръцки.“.