— Аз със сополанковци не ходя!174
А пред кадията тя се държа така, че той „обърка пусулата“ и побърза да се отърве от нея, като я напъди обратно в Котел.
Борбата за самостоятелна българска църква продължи. Дойде времето на „Българския Великден“ в Цариград, на признаването на отделна българска националност, на провъзгласяването на екзархията… Във всички тези решителни часове за българщината сливенци — нито веднъж не бяха настрана и със свои представители поемаха на плещите си подобаващия им се дял от тежестите и изпитанията. Но това бяха вече все събития далеч от Сливен и Балкана — главно в столицата на империята. Тук, в Сливен и Балкана, църковната борба завърши с онова паметно минаване на Нанка на бял кон…175
7.
Заптиетата застанаха на вратата на големия върбишки хан и единият от тях извика властно:
— Всички да си приготвят тезкеретата за проверка!
После единият остана да пази при изхода, другите тръгнаха по масите да проверяват книжата на пътниците. Тезкеретата на двамата мъже в европейски дрехи до прозореца бяха в пълна изправност; издадени бяха те още от турския консул в Браила, а сетне редовно заверявани в Хърсово176, Хаджиоглу Пазарджик177, Каспичан, Шумен и Преслав.
— Накъде по нашия край, ефендилер?
— Търговци сме ние, чауш ефенди — каза по-високият, със смуглото лице. — Ще купуваме шаяци тъдява към Сливен, Котел и Елена.
А по-ниският и по-плещестият с педя-мустаците, който благоразумно с тезкерето си бе пуснал в ръката на чаушина и един новичък чифтегрош, от своя страна запита:
— Защо са, джанъм, тези строги проверки, аго?
— Станал голям зулум надолу къде Ямболско. — Двата гроша бяха развързали езика на служителя. — Хайдуци заклали кмета на село Емирлий178, обрали му всичко и доколкото им усетили дирите, ударили насам, към Балкана.
По-късно, когато двамата „търговци“ бяха поели отново пътя към юг, мустакатият задържа коня си, докато се изравниха, и каза:
— Тази поразия в Емирлий ще да е сторена от турски чапкъни.
— Защо мислиш така, бате Панайоте?
— Забравил ли си какъв човек беше кметът Христо Данов? Да бяха като него всички кметове и чорбаджии, робията поне наполовина по-лека щеше да бъде — и с храна ще услужи такъв кмет, и укритие ще даде нашему брату, когато трябва — и кесията ще развърже… Царство му небесно. — Както яздеше, Панайот Хитов се прекръсти богобоязливо. — Сигур читаците са го подушили, че ни е закрилник и се е намерил някой катил…
— Пък сега се правят, че много старателно дирят убиеца — допълни Стоян Папазов, спътникът на Хитов. — Както крадецът викал „Дръжте крадеца“, знаем ги ние тия агаларски лукавщини.
Яздиха непрекъснато до Равно буче179 и там позакусиха, после Стоян подремна, а Панайот седна на едно по-високо място и захласнато се загледа в чудната картина, която се разкриваше пред очите му.180 И стоя така чак докато другарят му го посбута:
— Да вървим, бате. Георги и момчетата може вече да ни чакат…
Те яхнаха отново поотпочиналите си коне и като се стараеха да заобикалят селата и по-оживените пътища, надвечер бяха при Кушбунар181. Стоян не позна — никой не ги чакаше. Те пообиколиха наоколо, свиркаха и даваха другите отколе уговорени знаци — другарите им ги нямаше.
— Няма как — разпери ръце Стоян. — Който не е чакан, писано му било да чака…
— Ще чакаме, но трябва да се въоръжим. Така, както сме, всеки келяв гаджалин, може да ни свети маслото.
Вдигнаха се отново двамата и отидоха към онова място над Кушбунар, което се зове Тюлбето; там наблизо имаше едно скрито кътче, естествено закрито от тежка каменна плоча, което при какви да са ветрища, дъждове и снегове си оставаше все сухо — в него есенес цялата дружина на Георги Трънкин си бе укрила оръжието. Разрови нахвърляната шума Панайот и изрева като наранен звяр. Стоян надникна през рамото му и веднага разбра причината за този рев — приблизително половината от оръжието липсваше, и то по-добрата половина, в това число пушките на Панайот и Стоян.
174
Случаят не се намира в документите от епохата, нито в историографията. За белия кон и репликата на Нанка е запазено предание в Котел, съобщено на автора от Веса Стоянова, уредничка в Етнографския музей — услуга, за която той и изразява искрена благодарност.
180
По-късно в спомените си (Моето пътуване…) П. Хитов ще даде най-хубавото си, най-поетично природно описание именно на тази гледка: „Изкачихме се на Стара планина и запряхме се на онова място, което се нарича Равно буче или Царски извор. Това място е твърде живописно. Аз мисля, че когато онзи българин е измислил песента:
то той се е намирал на това място. Аз не съм в състояние да ви опиша ония впечатления, които изпита сърцето ми, когато се запрях на това място. Помислете си, че в това време беше пролет, помислете си, че дърветата се бяха покрили с нежни зелено-бели шумчици; помислете си, че сливите, ябълките и крушите цъфтяха; помислете си, че воздухът беше чист, миризлив и прохладен, а всичкото това действува на човека така нежно, щото го накарва да обича и отечеството си, и своите поробени братя, даже и своите неприятели.“.
181
Кушбунар — буквално Птичи кладенец — живописен извор и прочуто хайдушко сборище на Сините камъни над Сливен.