— Води ни, Киро — нареди той на онзи от другарите си, който беше известен като Кьор Киро. — Слугувал си у ефендито, най-добре ще знаеш откъде да минем и що да направим.
Спуснаха се в Мангърската махала. Поне дотук Димитър Палича бе напълно прав — жива душа нямаше по улиците, а както виеше и трещеше оня, сливенският, даже и да пееха като войници, пак никой нямаше да ги чуе. Край двора на кадията се разделиха (такъв беше планът им — да нападнат от две страни). Кьор Киро извади отнапред приготвено желязо, разчовърка кирпича на дувара и скоро отвори дупка в него. Промъкна се и вдигна мандалото на портата, та Панайот и другарите му безпрепятствено се намъкнаха в двора. Киро отиде да отвори и на другите, дето щяха да ударят откъм бахчата на кадията.
Панайот се огледа. Къщата спеше, един от прозорците на горния кат светеше. Не произнесе нито дума, но даде заповедта си със знаци и хората му вдигнаха на ръце Митраджи Димитър, най-слабичкия от групата.
— Кадията с жените си — прошепна Димитър, когато го свалиха на земята. — Чете им нещо от една книга.
Беше вярно — случиха една от онези вечери, които Али ефенди запълваше с дълги четения от Корана.
— Да се спотаим в бахчата — по същия начин нареди Панайот. — Ще пробием стената, когато вътре си легнат. Зер иначе кадията може да захване да гърми и да събере махалата…
Този план обаче не можа да се осъществи. Вятърът тръшна два-три пъти протката на комшулука и Али ефенди вероятно прати някои от жените да я затворят, защото две се мярнаха на двора точно навреме, за да видят нападателите. Развикаха се и побягнаха назад.
— След мен! — изрева Панайот и с гол ятаган в ръка хукна подир жените. — Не бива да им дадем да се заключат…
И успяха — нахлуха в къщата, преди отвътре да ударят мандалото. Но за другата врата не им провървя. Уж изкачиха стълбата на един дъх, пък Али ефенди, чул крясъците на жените, бе сварил да затвори осветената стая. Неколцина от момчетата захванаха да блъскат с рамене и ятагани, но комай само Панайот съзнаваше колко опасно се бяха извъртели работите — стигаше кадията да гръмне веднъж-дваж през прозореца и всичко пропадаше. Тогава му хрумна една щастлива идея. Той набързо се оправи в лабиринта от соби и одаи200, свърна през едно килерче и после през друга тъмна и тясна одая и все с ятаган в ръка връхлетя в стаята, където бяха кадията и жените му. Завари ги да затискат отсрещната врата. Щом го видяха, те дори не извикаха, а изоставиха вратата и се спуснаха към него. По стените имаше напълнена пушки и пищови, също и няколко ятагана и пали имаше, но турчинът в страха си не се сети за тях, а стори най-глупавото — изтича срещу нападателя и хвана с гола ръка острието на оръжието му. Също и кадъните му се наловиха върху ръката на Панайот, която държеше ятагана. В следния момент се случиха едновременно три неща: мнимите турци нахлуха от другата страна, Али ефенди и кадъните погледнаха нататък, а Панайот дръпна силно ятагана си… и два-три пръста на кадията отхвърчаха на земята. Шурна кръв, едва сега жените се сетиха да се разпищят, ала другите нападатели се погрижиха да им запушат устата. Отново се възцари тишина. Коранът, запокитен, се търкаляше между краката на мъжете.
Панайот извади от пояса си един месал и го подхвърли на кадията. И когато онзи затисна раната си, приближи до него и го запита:
— Виж ме хубаво, кадъ̀ ефенди. Да сме се срещали някъде?
Очите на Али се разшириха от ужас. Той каза с пресъхнали устни:
— Панайот Хитюолу!… Свършено е с нас…
— Вярно, свършено е — безстрастно и затова дваж по-смразяващо потвърди Панайот Хитов. — Но преди да ти взема душата, искам да ти река защо го правя, Али ефенди. Ще речеш — за подкупността ти в онова, моето дело. И за него, вярно, ама то е на второ място. Помниш ли преди двайсет години, ефенди, когато на Аба пазар заповяда да отсекат главата на едно момче, което не желаеше да се потурчи? Виждам по очите ти, че си спомни. Е, сега е ред на твоята глава, кадийо. Още тогаз се заклех да ти отмъстя и ето — часът дойде.
— Аман!… Смили се, Хитюолу Панайоте!… — падна на колене в краката му кадията. — Всичко ми вземи, само…
— Ще го взема! — прекъсна го Хитов. — Ще го взема, защото си го грабил от моите братя. Но главата ти няма да пощадя. — И като кимна на хората си, заповяда на турски: — Хайде, кардашлар, колете наред — кадията, жените, децата, слугините, всички!
Заповяда го, а те не помръднаха, заоглеждаха се плахо и объркано. Повтори им, но пак не го послушаха. Тогава той остави едного да пази пленниците, а извика другите в съседната стая.
200
Нека припомним, че къщата на Али ефенди е била — и е — с 14 стаи! Срв. бел. 22 към Първа книга.