— По-добре е да не знаеш.
— А как ще ти се отплатя на тебе?
— Като отидеш в църква и запалиш една дебела вощеница за живота и здравето на онези, дето още милеят за българина и не скланят глава пред турчина. Толкоз стига! А сега — прощавай…
И двамата със Стоян се стопиха в непрогледната нощ.
— А сега? — попита повторно Стоян, когато се намериха на улицата.
— Сега към майчината закрилница
После си спомни отново за близкия на сърцето му Славчо и допълни:
— Ама да свърнем през Ново село, брат. До Никола Боев ми се ще да се отбием още веднъж.
Както и предполагаше, у Никола бяха още Слав и Палича; завариха ги да мият чернилките от лицата си и да горят турските дрехи.
— Умолявам ви от сърце, братя мои — каза им с непривична за него нежност. И поухапа Никола: — Не от страшливост, от опит и разум ви умолявам. Не се помайвайте дълго, а яхвайте конете и през фъртуната — право горе на Сините камъни. Ще ми е жал да ви загубя, а работата не беше изпипана както трябва — случи ли се да се улови някой от нашите, ще стане голям боклук!
Увериха го, че ще изпълнят заръката му и скоро ще го намерят към Змеевите дупки. И се разделиха.
Не удържаха на думата си. И затова никога повече не се видяха…203
13.
Който не е стоял в турски затвор, нищо не знай какво нещо е мърсотия и мъки на света.
Вратата на кауша се отвори със скърцане. Две заптиета, които носеха за раменете и краката едно безжизнено тяло, не го бутнаха вътре, а го залюляха във въздуха и го хвърлиха в черната паст на тъмницата. Не си правеха никакъв дерт, че можеше да пльосне на каменния плочник и там да се размаже, но то на дело беше и невъзможно да се случи — когато затворът е скроен за най-много осемдесет души, а в него са натикани триста, трудно е да се намери две педи място да седнеш на пода, камо или да падне на гола земя цяло едно мъжко тяло.
Трупът се стовари върху други трупове, разнесоха се охкания и попръжни, заптиетата се изкискаха в отговор, сякаш току-що бяха присъствували на най-забавен майтап. Когато обаче дръпнаха да затворят вратата, някой подложи крак и не им позволи. Смаяха се на дързостта и я открехнаха отново. Онзи, който бе имал безочливата храброст да се разпорежда тук, в кауша, бе младо момче, под двайсетте, с особени щръкнали уши и мъхообразна, растителност под носа, дето трудно можеше да се назове мустаци — беше Илия Господинов, когото познаваха повече като Гунчо. Момчето отвори уста да каже нещо, но те не го оставиха, изплющя бич и Гунчо с пряснокървящ белег през лицето отхвръкна назад. На негово място се изправи обаче едър и висок мъжага, цяла планина; заптиетата се ококориха насреща му с нещо като своеобразна смес от изненада и уважение — като всички турци, и те изпитваха страхопочитание към първичната физическа сила.
— Не бяхте прави да го удряте, агалар — каза им с укорна строгост. — Вътре е смрад и задух, ще пукнем…
— Кой си ти бре, че дръзваш да даваш акъл?
— Казвам се Анастас хаджи Добрев. Може да сте чували за мене.
Не бяха чували, но продължаваха да го гледат са удивление, което граничеше с възхита. Мъжагата пред тях ги надвишаваше с една глава, имаше такива мощни рамене, сякаш беше без врат, и внушаваше чувството, че само да се опре на тях, и ще ги размаже като тахтаби, а в същото време лицето и очите му излъчваха толкова ученост и мъдрост, като че бе преживял цели десетилетия сред дебели книги.
— Момъкът искаше само да пооставите вратата отворена, да влезе малко въздух — продължи задържаният. — Три стотици народ сме, агалар, а отдушник е само онова малко прозорче отсреща. Ако вашите забити и чауши са решили да умрем от задушаване, по-добре да ни викате един по един и да ни мятате въжето…
Анастас хаджи Добрев отново не завърши. Някой разблъска заптиетата и без дума за встъпление усука бича си около масивния врат на великана. За разлика от Гунчо преди малко, хаджи Добрев не помръдна. Втори удар… трети… Той не само че продължаваше да стои като канара, а даже намери сили да се присмее:
— Е, що, Али бьолюкбаши? — каза. — Защо не продължаваш? Да не ти се навяхна кунката?
— Що думаш бре, серсем? — кресна насреща му бьолюкбашията. — Ще ти се да те наложа още, а?
203
Всичко свързано с нападението върху Али ефенди, е предадено достоверно, даже и в някои незначителни подробности, като напр. изобилието на розово масло и т.н. Събитието е потресло не само Сливен, а чрез пресата и официалните съобщения — и цялата европейска част на Турската империя, както и столицата.