— Искаш да кажеш…?
— Да, ефенди. Искам да кажа, че насилието рано или късно се обръща срещу насилника. — Миг на преценка и после: — И все пак повече осъждам насилието над слабите и беззащитните. Защото тогава насилникът не рискува нищо. То е все едно бабаитин да подвие опашка пред по-силен или равен нему, а сетне за разтуха да хване едно невръстно дете и да го съдере от бой.
Али ефенди предпочете да се престори, че не е разбрал намека.
— Да, да, сладкодумен си — каза. — Чувах вече как, за да отървеш кожата, си разправял на пашата, че не си бил известен за какво си задържан…
— Нито известен, нито даже мога да го подозра — уточни Бяно.
— Виж ти, виж ти… А това — кадията отново показа ръката си — не е ли онази буря, с която ти на няколко пъти вече ме заплаши? Е, благоразумието и годините са ти подсказали да стоиш настрана и да използуваш други като маши, ама…
Погледите им се кръстосаха. И Али ефенди пръв отмести своя — дълбоко в себе си той отлично знаеше, че обвиненията му са несправедливи.
— Ако тази нелепост наистина минава през главата ти — пренебрежително изговори Бяно, — готов съм тозчас да се върна в тюрмата, ефенди. Но ако сетне не докажеш думите си, а палачите не съумеят да ме убият, тогава пази се от мене, кадийо. До Одрин, че и до Цариград ще стигна, но ще покажа с какви приумици съдиш поданиците на падишаха. — Гласът му стана по-нисък и по-леден. — И друго ще покажа: как Хатихумаюнът обещава защита на всяка вяра, а в същото време храмовете на християните се обругават… и не от кого да е…
Али ефенди преглътна шумно. И за втори път си даде вид, че не е разбрал истинското съдържание на Бяновите думи.
— Невям ще отречеш, че си ме заплашвал с буря?
— Предупреждавал, а не заплашвал — натърти българинът. — Предупреждавам те и сега, кадъ̀ ефенди. Бурята, твоята буря непременно ще дойде. И когато се разрази над главата ти, ти ще си спомниш, че сам си я предизвикал. По много начини си я предизвикал, включително и сега, когато си нахвърлял в тюрмата човек връз човек, а поради старанието на джелатите ти всеки ден биват изнасяни по няколко трупа на невинни… Е, това също е предизвикване на бурята, ефенди, запомни го от мене. А сега какво ще заповядаш, да се върна ли в хапуса?
Кадията се поколеба, пък изпсува мръсно на турски, махна със здравата си ръка и се отдалечи с нервни крачки. Бяно го изпрати с поглед, после отиде да си прибере нещата от заптиетата, които, чули разговора, го гледаха със страхопочитание. Преброи парите — половината липсваха. Не направи въпрос, но произнесе заклинателно уж само на себе си:
— И това е предвестник на бурята…
Втора част
Кипежът
Убеден съм, както съм го и доказал, че ние само чрез това средство, т.е. като си останем непоколебими в прадедната ни вяра ще можем да увардим мила си народност, коя с толкова трудолюбие сме разбудили.
Хаджи Ставри, може смело да се каже, е първият революционен ученик на Раковски.
1.
Сам той лъжеше, а беше убеден, че лъжат и останалите. Гледаш ли ги отстрани, не можеш да речеш, че на̀ — целите са обзети от единствената грижа как да допринесат, щото новогодишната нощ да стане по-пищна, по-весела. Ето го например Христо. Той вече е приготвил наръч тръни за в комина210 и сега, запретнал мускулести ръце до над лактите, сече цепеници за огнището, че трески хвърчат из целия двор. Във вкъщито майка му Трънка така се е разчевръстила, та ти се струва, че с едната ръка пържи пилетата, а с другата меси тестото за курабиите и кравайчетата, с които утре ще даруват сурвакарите. А Яна пък се е посветила на баницата с късметите — никога тя не е отстъпила другиму правото да прави тази най-важна за цялата година баница. Всъщност нали си бе дошла с градешките и котленските привички, не точеше баница, а „млин с лепило“ — между корите не слагаше само сирене, а отнапред забъркано „лепило“ от ориз, яйца и сирене211. Пък вареното жито и чорбата от емиш вече са готови до нея.
Докато също се преструваше, че е целият погълнат от заетост (всъщност просто се помайваше без работа насам-натам), Бяно горчиво премяташе из ума си: „Боже мой, милина
210
Думата е за един вече позабравен обичай на сливенци — вечерта срещу Васильовден (т.е. срещу Новата година) слагат тръни в комина, „за да не влизат дяволите и дяволиците“. В някои балкански селища (срв. Красин Кръстев, „Нейковчани“, в. Сливенско дело, 1980, бр. 33) този любопитен обичай се спазва и днес.
211
Също позабравен обичай — за него вж. Иванка Икова. „Новогодишни обичаи в Котленския край“, в. Сливенско дело, 30.12.1975.