— Това оставете на мене! — заяви веднага Анастас хаджи Добрев. — Ще имаме знаме за чудо и приказ, обещавам ви. Ръцете, които са несравними при изработването на плащаници и хоругви, ще се справят и с едно бунтовно знаме…
Разбраха го — говореше за майка си. Хаджи Калуда хаджи Добрева, по това време вече почти седемдесетгодишна, беше прочута, кажи-речи, по целия полуостров като майсторка на плащаници229, архиерейски одежди и мантии, подвижни двери за олтари и т.н. И никой не възрази — наистина тя нямаше равна на себе си в този род везба.
А Найден пък избра за себе си една-единствена длъжност: да стане телохранител (той го каза на турски „ясъкчия“) на хаджи Ставри и нито ден, нито нощ да не се отделя от него.
— За всички нас ти ще бъдеш наравно със знамето, хаджи — рече той просто, — и трябва да те пазим. Не мога да се закълна, че турски ятаган няма да те достигне. Но се заклевам, че преди да те достигне, моята душа отдавна ще се е разделила с тялото…
… За тази нощ хаджи Ставри щеше да остане там, в херодаята на Силдарови. Бяно Абаджи лично му приготви одър и завивка, а когато го оставяше сам, спря за малко до вратата и попита с тиха надежда:
— Обикаляли сте много, хаджи Ставри, също и при Севастопол сте се били под знамето на руския цар. Нейде пътят ви да се е кръстосвал с Иван? Иван Силдаров от Сливен?
Хаджи Ставри разбра всичко, което се съдържаше отвъд тези две изречения. За момент му се прииска да го излъже, но веднага се отказа — човек като домакина не заслужаваше неистина, пък дори и да е тя с най-доброжелателни подбуди.
— Не, господин Силдаров — каза глухо. — Не съм чувал за човек с това име.
Една въздишка, откъсната сякаш от самото сърце на възрастния мъж, беше единственият ответ на тези думи.
7.
През следващите седмици в Сливен, както е думата, вреше и кипеше. За предстоящото въстание се говореше почти неприкрито и младежта не само вече го чакаше, но и се поздравяваше по улиците в негово име. Лъскаха се пали и ятагани, разговорите се въртяха главно около пищовите и пушките, оловото и барутът се харчеха като топъл хляб, а една ока палер стигна дванадест гроша — незапомнена цена! По дворовете се сушаха меса, жените препичаха пексимет и режеха ивици ленено платно за превръзки. А вечер… вечер Сливен като че изобщо не заспиваше, някъде лампите и свещите не загасваха до разсъмване, а вместо от кучешки лай, тишината начесто се раздираше от „Стани, стани, юнак балкански…“ и „Къде си, вярна ти любов народна?“.
Начело на тази всеобща подготовка стоеше хаджи Ставри, но беше се сбъднало предсказанието на Найден Силдаров — той беше по-скоро символ и знаме, докато прякото ръководство полека-лека се съсредоточи в ръцете на Анастас хаджи Добрев и донякъде на Никола Бората, който се очерта като негов пръв помощник. След като се допитаха и до Бяно Абаджи, Анастас и Никола вежливо и с разумни доводи отстраниха от пряката подготовка на въстанието Никола Гидика и Панайот Минков; по съвет на Бяно им внушиха, че те ще бъдат несравнимо по-полезни, ако се нагърбят с грижите около читалището и общината („в утрешния ден ние ще имаме даже по-голяма нужда от тях, отколкото днеска“), а истината беше, че те действително не отстъпваха на другите по родолюбие и в духовните работи бяха като кремък, но просто природата не ги бе създала за дела с оръжие в ръка. Затова пък Анастас хаджи Добрев беше в стихията си и вършеше работа и заради тях. Той почти изостави задълженията си в школото и цялото си време посвещаваше на талим с младежите, на наглеждане цялата подготовка, на пламенни насърчителни слова, заради които (впрочем и заради юнашката му осанка) захванаха да го зоват Гарибалди
229
Извезани на плат изображения на умрелия Христос, които имат съществена роля в църковната служба на Разпети петък, срещу Възкресение.