Ето как въстанието засега пропадна, но поне оцеля вдъхновителят му — след една неделя Стефан Копринджи Минчоолу се върна „ни лук ял, ни лук мирисал“ в Сливен и донесе важната вест, че хаджи Ставри благополучно се е прехвърлил от северната страна на Дунава…233 Донесе и последната заръка на предводителя: сливенци нека да продължат да се готвят, защото хаджи Ставри пак ще дойде и ще ги поведе към Балкана, към свободата…
Но завръщането на хаджи Ставри беше още далеч. Сега все още той бягаше, за да спаси живота си, а Найден, притулен зад един щастливо случил се там бинекташъ̀234, преграждаше пътя на преследвачите му.
— Не виждате ли бре, че е само един и се крие зад камъка? — извика заповеден глас отсреща. — Стреляйте нататък! А вие, Юсмен и Сали избиколете от двете страни през дворовете и го…
Куршумите наистина заплющяха върху камъка и само по чудо не засегнаха мъжа, който се криеше зад него. Найден обаче чу през гърмежите заповедта на непознатия предводител отсреща (беше Али бьолюкбаши) и си даде сметка, че дълго няма да се опази на това място. Поразмисли трескаво. Трябваше да действува! Да, ако искаше да е полезен на хаджи Ставри и на самия себе си, трябваше да действува, и то начаса. Той запретна двата си пищова и с внезапно рязко движение се претърколи към отсрещната страна на сокака. Няколко куршума вдигнаха праха около него, но и този път му провървя — не го засегнаха. Затова пък Найден зърна точното място на единия огън и щом спря да се търкаля, стреля нататък. И пак, както преди, му отговори неистовият рев на улучения…
— Познах го! — разнесе се друг глас от ляво. — Туй е синът на Бяно Абаджи!… Найден!…
Найден се извърна рязко. Онзи, който го бе познал, бе едно от заптиетата — навярно Юсмен или Сали; то надничаше откъм дувара на Тонка Парашкевова и се целеше към него с шишането си. Българинът гръмна нататък. Двата изстрела се сляха в един и заптието увисна безпомощно върху оградата. Непоправимото обаче беше вече станало — другите от засадата положително бяха чули името му, а това означаваше, че бащината (ех, „бащината“…) къща оставаше завинаги затворена за Найден. Той изпсува по турски, високо и с безсилие, пък скочи на крака и като се снишаваше покрай оградите, побягна с все сили от засадата.
— Ашколсун бе, братовчед! — тупна се по коляното Георги Трънкин; радостта бе избила на сипаничавото му лице, та то сияеше като месечина. — Те това се казва мъж от юнашко коляно: хем ще отърве кожата, хем зад себе си ще остави да съхнат трима проснати гаджали!…
— И как му е дошло на ума да се цели по пламъка на пушките! — възхити се друг от дружината.
— Завиждам ти, бате Найдене — рече Хаджи Димитър. — Така се излиза в Балкана, с пукнати агаларски кратуни, а не тихомълком и по терлици като мене…
Заваляха и други похвали и радостни възклицания от хайдутите, които ги бяха наобиколили. Единствен от всички Панайот Хитов изрече загрижено:
— Жалко само за кръстника. Той се отърва след оная беля, която сторихме зимъс, ама сега и нему няма да се размине…
— Ех и ти! — смъмри го Аджема. — За юначество като Найденовото се претърпява и един бой в хапуса!…
Този разговор се водеше на утрото на втория ден след престрелката посред Меча поляна — там чрез познати овчари Найден бе успял да се срещне с дружината на именития си роднина Георги Трънкин.
— Благодаря за похвалите — каза той, но лицето му не показваше да се е възгордял или даже само разчувствувал от тях. — Ама аз съм дошъл не за хвалбите, а с въпрос и молба. Разбирате ли? Може да съм проснал да съхнат трима или трийсет, обаче и пътя към дома съм си пресушил. И затуй ви питам: ще ме вземете ли са вас или да хващам друма я за Влашко, я за друга по-далечна чужбина?
— Иска ли питане, братовчед? За такива юнаци ние пей даваме и ги дирим със свещ посред бял ден. Ще получиш от Дядо Желю каквото ти липсва от снаряжението и — готово! А, момчета?
Всички отговориха едновременно, не се разбраха отделни думи, но по гласовете личеше, че цялата дружина с радост приемаше новия си побратим. И пак само един остана ако не против, то по-настрана — отново Панайот Хитов:
— Ама за едно да сме наясно, Найдене. При нас по закон е малко като в манастир — може да си женен, може севда да ти е на сърцето, няма мръдване извън дружината, няма скитосване по света с месеци…
Това беше цялата церемония по превръщането на Найден в хайдутин.
8.
— Оставам с впечатление — замислено се поусмихна Хюсеин бей, — че при вас не се скучае особено…
233
Историческите сведения за събитията около „Хаджи Ставревата буна“ или още „Търновското въстание“ са крайно бедни и противоречиви. Противоречие съществува и у историка на Сливен д-р Табаков (История на…, т. ІІ), комуто всъщност дължим повечето факти около „буната“. Така на стр. 173 той говори, че „вследствие на един донос“ властта е влязла в следите на готвенето въстание и „през идването му в 1860 г. в Сливен х. Ставри бил заловен и предаден на властите в Цариград, дето руският посланик го освободил като руски поданик“. На стр. 243 обаче е казано за същата 1860 г.: „Турската власт обаче усетила, че се готви въстание и взела всички мерки за предотвратяването му. Почнало се преследване срещу съзаклятниците. Хаджи Ставри Койнов сполучил да избяга във Влашко.“ В книгата ние възприехме второто сведение на д-р Табаков.
Няколко думи и за съдбата на знамето, изработено от хаджи Калуда хаджи Добрева. След побягването на хаджи Ставри, хаджи Мария, майката на избрания байрактар, „го носила цяла седмица запасано на кръста си, а след това по съветите на съзаклятниците то било изгорено, за да не се хване“ (пак там, стр. 239).
234
Бинекташъ̀ — камък на който човек стъпва, за да се качи на ездитно животно. Пред някои порти в старите квартали на Сливен все още са запазени бинекташъ̀, като най-често собствениците на съседните къщи не знаят нито откога са там, нито някогашното им предназначение.