П. Минков: Приемам. И език!
Ан. х. Добрев: Ама чакайте бе, братя. Вие ще изкарате, че аз съм тръгнал да разпродавам на парчета вярата на дедите ни… Аз исках само да кажа, че…
Ст. Гидиков: Има неща, за които даже и хитруването е недопустимо. Хитруването и тънките сметчици.
Б. Силдаров: Ама че фанариотите са се запретнали да ни пречат и в църковните, и в народните работи? Нека! Който е чакал цели пет столетия, може да почака още пет години. Тъй или иначе нашият час ще дойде. И ще стане така, че един ден може и да сме благодарни на гърчулята. Защото в борбата с тях се закаляваме — също както челикът, когато минава през огъня.
Н. Боров: Вярно го каза, Бояне, в борбата, а не в хитроумните пазарлъци с папата.
Анастас хаджи Добрев и Христо Самсаров замълчаха и с това подсказаха, че признават грешката си и се присъединяват към останалите.
Поп Димитър (след ново умълчаване): Ние някак лесно думаме „борбата“, пък аз, да си призная, досега не чух нито слово за борба. Цялата кавга се водеше дали с доктор Георги Миркович, Мина хаджи Пашов и… е, също и поп Станчо да преминаваме в лоното на католическата черква, или да държим на нашето си православие. Другояче казано, дали да отидем на за̀вет край папския престол, или да си останем като старопланински бор изложени на ветрищата, бурите и снеговете.
Ив. Добровски: Прав е Черното. Дявол да го вземе, ако ще умуваме за нещо, то не е дали, а как да се преборим с пагубната стъпка на нашите знайни и незнайни другари от Цариград.
П. Минков: (след като го изглежда продължително): Харесва ми, че говорите за „пагубната стъпка на нашите другари от Цариград“, господин Добровски. Защото съм сигурен, че никой от тях — специално за доктор Миркович и Мина хаджи Пашов залагам главата си — не е вложил корист и гонене на някаква лична облага, когато са отишли да се кланят на архиепископ не знам кой си. Те не са по-малко родолюбци от нас, само дето са направили погрешна стъпка. А да се греши е човешко, както казал някой в древността.
Анастас х. Добрев: Сенека. „Errare humanu est.“239
Ст. Гидиков: Работата е в това: как можем ние тук, в Сливен, да се преборим с униатските карагьозчилъци в Цариград…
Поп Димитър: Дали няма да е полезно да потърсим съвета на Бяно Абаджи, Бояновия баща, и на поп Юрдан? Че и на Злъчката също? Те са врели и кипели в борбите, може би ще ни укажат посоката?
Б. Силдаров: Тате е горе, на Барите. А за поп Юрдан чувах, че бил по свои църковни работи из епархията.
П. Минков: И сигурно е така. Иначе и двамата, както ги зная, щяха да бъдат тук преди нас.
Н. Боров: Не ви ли е срам бе?! Като първолаци — за всяко нещо все да питате! Ами че когато Бяно Абаджи и поп Юрдан са били на нашите години, да не са ходили оттук, оттам акъл да просят? Не, приятели, не! Те са били истински борци, защото сами са решавали пътя и са тръгвали по него, като не са се поколебавали да си сложат и главата в торбата.
Ан. х. Добрев: Прав е Бората. Я какви мъже сме, пък все ни избива на хленчене, на чакане други да решават заради нас. Ами че тия в Цариград, драганцанковци и прочие, не я ли карат по същия начин? Искат да се отърват от гърците, ама не разчитат на собствените си ръце, а чакат папата да ги спасява.
Хр. Самсаров: Добре де, хайде тогаз да видим какъв път можем да хванем.
П. Минков: Мисля, че нещичко мога ако не да предложа, то поне да подскажа. Ние, братя, не сме единствените отечестволюбци и ревностни в православието българи. Предполагам, че в този час още в стотици градове и паланки на поробената ни татковина стоят и други като нас, лютят се срещу униатите и търсят как да поправят грешката им. И тъй като от своите селища те явно не ще могат да направят нищо, за тях ще има само едно решение: да пратят човек в Цариград, който от името на всички да изрази несъгласието…
Н. Боров: … и негодуванието…
П. Минков: … където трябва и със съгражданите или съселяните зад гърба си да се бори докрай, пък ако се налага и — как беше? — да си слага главата в торбата.
Н. Боров: Дявол да го вземе, прав е господин Минков!
Ст. Гидиков: И аз съм на същото мнение. Трябва, както е речено, още утре един измежду нас, снабден със съответно упълномощение…
П. Минков: За него не се грижете. Нали печатът на общината е у мене?
239
Анастас хаджи Добрев е могъл да знае сентенцията на латински и автора й. За да облекчим изложението на романа, ние оставихме х. Добрев да завърши образованието си в Сливен, докато той всъщност е бил възпитаник на Великата народна школа в Куру чешме, Цариград, където са били изучавани също латински език и древните моралисти. Срв. биографичните бележки за него от д-р Д. Минков. Илюстрация Светлина. 1913, кн. 5.