И той ги поведе на изток, към Котленския балкан.249
13.
Буйният пристъп на лятото бе достигнал нагоре чак до Барите, та огледаше ли се човек, виждаше всичко в синьо-зелено — зеленото на пробудената природа и синьото на скалите горе към Каракютюк. Заради това проснеше ли да се оцеждат шарените губери, Бяно обичаше да посядва настрана и да оставя очите си да се радват на тази празнична пъстрота на багрите.
Точно с такова кротко съзерцаване бе зает Бяно в този юлски ден, когато един свеж, млад глас го сепна:
— Дядо Бяно!…
Извърна се. Към него дотичваше деветгодишният Димитър, синът на Руска. „И на Кутьо Ганчев! — сопна се сам на себе си Бяно. — Ти май съвсем взе да забравяш, че имаш зет и че дъщеря ти не ражда тия момчурляци ей така, като непорочната света Богородица!…“ С тези мисли в главата той се надигна и прекрачи срещу детето. А то бе плувнало в пот — виждаше се, че навярно бе тичало по целия път нагоре към Барите, — но не изглеждаше прекалено задъхано. И съзнанието на стария човек, склонно винаги да сравнява и да разравя спомените си, си припомни само още един човек, в чиито възможности някога бе да бяга по цялото нанагорнище на Новоселския боаз и да не издъхне горе от преумора: покойния му брат Манол…
— Ти бе, дяволе проклети — посрещна го радостно, — не можа ли…
Но момчето го прекъсна:
— Лошо, дядо Бяно. — То два-три пъти пое дълбоко дъх. — Лошо… В Сливен са докарали главата на… на…
— Е, хайде де! — смъмри го нетърпеливо дядо му. — Главата на кого?
— Не знам какъв ми се пада. Главата на Георги, сина на баба Трънка.
При тези думи Бяно политна назад и потърси опора във фиданката до себе си. Никога не беше много-много одобрявал племенника си Георги, но все пак носеха една кръв в жилите си.
— Проводи ме мама — продължи малкият Димитър. — Страхува се тя, дядо, за баба Трънка… Читаците сигур ще я заведат да види главата. Мама вече тръгна към Клуцохор, прати и наш Андон да повика вуйна Райна — ставаше дума за жената на Боян, — а Ганчо при баба Янка, ала думаше, че все ще е нужен там и мъж. Друго било, казва…
Бяно не пожела да чуе повече и така, както беше, по риза и гологлав, забърза надолу към града. Само за минутка спря при един приятел долапчия по-ниско на Барите, Илия Шейтаня, колкото да го помоли след време да спре водата и да прибере стоката от сергията, и отново с все сили се юрна по пътечката на боаза.
Беше бързал колкото можеше, но все пак закъсня: когато приближи към „Машатлъка“, там вече ехтяха зурни и даули, примесени с диви крясъци и весели напеви и една сияеща от радост тълпа турци бе сключила кръг около нещо, което стърчеше около два аршина над нея.
Бяно разблъска навалицата и се озова в празния кръг. Вдигна очи. На кола, изправен по средата, бе побита главата на Георги250. Той усети предишната слабост в колената, но си наложи да се овладее, даже — за да направи „напук“ на турците, които вероятно щяха да възликуват при вида на покрусата му — се престори, че с нещо като спокойствие оглежда главата. Да, това безспорно беше племенникът му Георги. Ако не беше мъртъв, навярно щеше да прилича на хубавците от Смеденовския род, но смъртта бе привнесла острите и ъгловати черти на Силдаровци. Главата беше много окървавена и мръсна от пръст и кал, но въпреки това се виждаше, че на лицето е застинала някаква своеобразна — не толкова весела, колкото пренебрежителна — усмивка. „И в смъртта си е като в живота“, помисли Бяно и отмести поглед от зловещия и варварски трофей. До ушите му достигна сподавено ридание. Смая се: как беше възможно всред цялата неистова гюрултия да долови хлипането? Наостри слух и в този момент с изненада откри, че незнайно как и незнайно защо крясъците, песните и маанетата бяха замлъкнали. (По-късно през деня Яна щеше да му каже, че той всъщност е стоял твърде дълго пред отрязаната глава и когато са го видели така мъжествено и нетрепващо да води ням „разговор“ с нея, турците са се стъписали от гордото му държане и бързо-бързо са прекратили веселбите и свирните.) Извърна се. Плачеше и се задъхваше в ридания Трънка, а край нея се суетяха Яна, Руска и Райна.
Бяно бавно и някак си тромаво приближи до тях. И съвсем глупаво започна не оттам, откъдето се полагаше — вместо веднага да заутешава сестра си (това също щеше после многократно да се разправя и тълкува от турците), той изхока снаха си:
249
Цялата глава е автентична, включително повечето от репликите на героите. Обаче за читателя, който се интересува от пълната историческа достоверност, се налага да направим едно допълнение.
Според нас паметната плоча за гибелта на Георги Трънкин войвода съвършено неправилно е поставена в местността Дебели рът, на значително разстояние от описаната от нас Кална усоя. За Кална усоя свидетелствува Панайот Хитов в двете свои мемоарни книги, а авторът притежава копие от една снимка от 1901 г., на която пак Панайот Хитов е възстановил пред обектива на фотоапарата убийството на Георги Трънкин именно на завоя на стария път Сливен — Елена (сега пътят е изместен по-западно) при Кална усоя. Същото място бе потвърдено през 1980 г. на автора от Стоян Ганев, кмет на близкото село Раково, и Иван Драганов от същото село, дългогодишен изследовател на историята на този край. Впоследствие авторът бе заведен на самото място от друг раковчанин, Стефан Петков Стефанов, известен повече като Дядо Господ, който не само отлично, „на пръсти“ познава този дял на Стара планина, а като дългогодишен иманяр — и преданията за него и недрата му. Мястото на битката, посочено от него, абсолютно точно съвпада със снимката от 1901 г. (Все от Дядо Господ научихме близкото изворче, край което е почивала дружината, а също и полянката, където Панайот Хитов е бил провъзгласен за войвода.) Поради всичко това в книгата описахме събитията в Кална усоя, а не на Дебели рът, независимо от паметника, поставен там.
250
Автентично. Турците, които са отишли в Кална усоя да приберат останките на своите двама убити, са открили и разровили гроба на Георги Трънкин, отрязали са главата му и са я занесли в Сливен, където е била изложена на поругание. Неизвестно защо този факт е останал настрана от вниманието на изследователите и нито се споменава, нито са правени опити да се издири погребаната впоследствие глава на прочутия войвода.