Туриха го в пътя и доколкото се чуваше по-късно, реченият Въльо чорбаджи бил имал нататък „менгиш на ухото“. А когато се прибираха нагоре към Балкана, пресрещна ги зимата — завариха Тунджа замръзнала, а от северозапад в лицата им биеха все още редки, но остри като игли снежинки. Въпреки лошото време, войводата реши да направят един широк завой през планината, за да поприкрият следите си. И случи се, че именно тази наглед не чак толкоз наложителна обиколка им донесе още един спомен, и то от най-майтапските.
Бяха от горната страна на Ичеренския път, някъде между двата Джендема, когато чуха песен. Заслушаха се. Няколко дрезгави гласове пееха, че се късаха:
— Абе какви са тия веселяци? — попита се гласно Дядо Желю. — Че е северняшка песента, туй се разбира и от два сахатя път. Ама що за северняци ще да са, че песента им нещо на маане избива?
— И каква ще е тази им веселба по никое време и на никое място? — каза на свой ред Стоян Папазов.
— Какво пък — посви яките си рамене войводата, — щом толкоз ви човърка отвътре, хайде да слезем да ги попитаме.
Смъкнаха се по преки пътеки и точно когато певците бяха стигнали до
дружината ги видя. Бяха около половин дузина конници, по бозавите дрехи и дебелите навуща отдалече се познаваше, че са из Добруджа. Момчетата даже не им дадоха време да се уплашат като хората. Наскочиха от двете страни, хванаха конете им за поводите и тъй като бяха в турски дрехи, извикаха заплашително:
— Дуур!… Теслим ол!…257
А онези, вместо да си напълнят потурите от страх, се ухилиха от ухо до ухо:
— Холан, кардашлар — рекоха на чист турски, — живи и здрави да сте! Сега, като ви срещнахме, няма защо да си кълчим езиците с тази, Драганината…
— Ама чакайте бре — облещи се насреща им Аджема! — Вие що за птици сте?
— Правоверни и ревностни в Пророка — беше неочакваният отговор. — Тръгнали сме по търговия към Стамбул и — иншаллах!258 — даже до Измир и Адана.
— А тези гяурски дрехи по вас?
— Холан, кардашлар — повториха онези, — научихме, че тъдява върлувал Панайо, Хитюв войвода с дружината си. И намислихме с дрехите и Драганината да го надхитрим…
Дружината се разсмя така, че момците чак се превиваха на две. Само един Хаджи Димитър що-годе можа да посъбере устата си:
— Не можах да ви разбера, кардашлар — рече им, — пеете, защото искате да срещнете тоя Панайот Хитюв или…
— Не думай бре! — прекъсна го единият и се огледа уплашено наоколо. — Кой правоверен иска да срещне Хитюв войвода?…
— А нещо повече казаха ли ви за него? — продължи по същия начин Хаджията. — Бял ли е, черен ли е, какъв е?
— А, дребен бил на бой, ама на мустак…
— От този моя по-голям или по-малък мустак? — изстъпи се напред войводата. И изведнъж продължи на български: — Зер да знаете, много съм докачлив на мустаци.
Турците се облещиха и си глътнаха езиците; ако можеше да се вярва на този зевзек Божил Бахов, бил подушил, че в тази секунда те били свършили и онази работа в потурите…
— Ха сега разтоварете кемерите, кардашлар — продължи Панайот, — пък в замяна аз ще ви обещая, че оттук чак до Цариград, никой няма да ви докосне и с пръст. Пък рече ли да ви докосне, вие само му кажете, че ще си има работа с мене, Панайот Хитов войвода.
Злополучните хитреци се смъкнаха от седлата и побелели като снега, който прехвъркваше наоколо, удариха на молба — вземе ли им всичко Хитюв войвода, по-добре и главите да им вземе, зер иначе щели голи като тояги да останат и на децата си хляб да не могат да дадат. Започна се един сочен пазарлък — със сълзи от едната страна и с майтапи до бога от другата — и накрая хайдутите склониха да им вземат само половината от съдържанието на натъпканите до спукване кесии. И ги изпратиха по живо, по здраво на юг, като им пожелаха друг път по-вярно, а не като маане да пеят Драганината…
След тази весела случка дружината се спусна към Матейския балкан и в една скрита местност, наречена Рамадана, която само малцина козари знаеха, си направиха прилична колиба. След това продължиха надолу и в една непрогледна нощ неусетно се намъкнаха в дома на верния си ятак Паскал от Глушник. Тук момците си поотпочинаха, изпраха се и изпощиха, а като се посвестиха малко, известиха друг свой ятак — Бойчо от Калояново