Както го крояха, така и стана. От Глушник все тъй скрито отидоха в Калояново и се разположиха „като паши“ в плевника на Бойчо. Хванал беше лют студ с виелица, но и поп Юрдан устоя на своето — дойде и не само ги причасти, но и им разказа разни новини от Сливен. Особено много им наговори за въстанието, което пропадна пролетес (за това дружината знаеше от Найден), новото беше, че сливенските юнаци не са се отказали от него, продължават да се готвят, учат се на талим и купуват оръжие и джепане (пушките били у дядо попови, скрити под плочата на барата в двора — обясни той простичко на това място) и чакат да дойде вест да развеят знамето в Балкана.
— И разчитат на вас, хей — каза поп Юрдан, като вдигна предупредително пръст. — Сега начело на юнаците е Гарибалди — (нека припомним, че това беше прякорът на Анастас хаджи Добрев), — ама настане ли време да се ударят тираните, надеят се вие да ги водите като най-опитни.
Панайот Хитов го увери, че те не се отказват от отечестволюбивия си дълг и мушна в ръката му десет алтъна за труда, който си бе сторил да дойде до Калояново през вихрушките. За разлика от предишния път, поп Юрдан не отказа парите. И веднага обясни: не за себе си ги взема, а за момците, които сега и ризите си продават, за да съберат пари, и накупят пушки, барут и калъчи.
Когато свещеникът-хайдутин пое отново към града, Панайот вдигна момчетата да се приберат в Балкана. Разпределиха товарите храна, накупена от верния Бойчо, метнаха ги на раменете — кой чувал брашно, кой месо, кой тулум сирене — и потеглиха. Тъй като наближаваше Рождество, войводата склони по изключение да вземат и един мех вино от бялото, калоянското, трябва да имаше до 35 оки260, него го вдигна на плещите си Хаджи Димитър. Докато бяха в равното, още се вървеше — е, духаше яко, ама все пак няма баир, няма свличане и пързаляне. Хванаха ли обаче нагоре покрай Калоянската река — мъка и половина: сняг, хлъзгаво, трудно ще се удържиш и с празни ръце, камо ли с товар отгоре. Най-зле от всички беше Хаджията — виното се люшка наляво-надясно из меха, повлича го, прави го дваж по-несигурен в стъпките. След като се нагледа и насмя на мъките му, Панайот му рече:
— Стига си се трепал бе. Хвърли тоз тулум и си върви рахат!
Хаджи Димитър спря, внимателно се извърна посред хлъзгавото и изпод вечно свъсените му вежди лъснаха зеленикавите очи:
— Да го хвърля, думаш, а? Че да ми се смеят сетне другарите, че не съм могъл един мех вино да изнеса? Не, бай Панайоте. Не желая никой да ме запомни да съм се огънал пред каквато и да е пречка.
И той пое пак нагоре. Панайот Хитов замислено го изгледа откъм гърба — имаше в тези думи нещо, което значеше много. Във всеки случай много повече от бялото калоянско вино…
Не след дълго стигнаха до колибата.
Зимуването на дружината започваше261.
2.
Само чрез това средство, т.е. къту си останим нипоколибими в прадедная си вяра, ще можим да увардим милая си народност, коя с толкова трудове сме разбудили.
Щяха да я запомнят като мека зима и тя наистина си беше мека, само дето Малък Сечко си показа рогата — няколко дни преди да предаде властта на Баба Марта той най-напред рязко и изведнъж докара януарски студ, а веднага след него отпуши и оня вятър, сливенския, който вдига керемидите от покривите, поваля хора и добитък и кърти врати и черчевета. В такова време по улиците на Сливен може да се види само луд човек или обезумял от тревога баща, хукнал през бурята и вкочаняващия вятър да търси цяр за болното си дете.
Въпреки че беше една от най-лютите вихрушки от последните години, в тази дяволска нощ към края на февруари по улиците на Сливен се мярнаха няколко фигури на мъже, които нито бяха луди, нито обикаляха за церове. Те вървяха от различни посоки, държаха се долепени до дуварите и зидовете на къщите (от опит знаеха, че там рядко пада подхваната от вятъра керемида), по откритите места начесто лазеха на четири крака, тук-там вятърът ги отъркалваше по скованата земя. В такива случаи се чуваше една по-пиперлива благословия, след която мъжът се надигаше, загръщаше се пак в ямурлука си и продължаваше своя път през виелицата. И така до портата, зад която се намираше домът на Панайот Минков; макар да знаеха, че в такава адска фъртуна заптийската стража си стоеше на рахат край оджаците и кюмбетата, тук „безумците“ хвърлиха подозрителен поглед нагоре и надолу по сокака и се хлъзваха в двора на Минкови. А там, въпреки, че беше късна доба, две прозорчета светеха ярко — знак, че стопанинът ги чакаше.
261
Главата е изцяло автентична, дори някои реплики са предадени напълно дословно. Данните са заимствувани предимно от спомените на П. Хитов, само любопитният факт за преобличането на турци при преминаване на Сливенския балкан е по д-р С. Табаков (История на… т. ІІ, стр. 171). Като се основава на разкази на съвременници, той пише: „Разправят, че през време върлуването на Панайот Хитов около Сливен турските пътници тук са се обличали с българско облекло и даже пеели български песни, за да не бъдат хванати на пътя от сливенските хайдути. Те си променили българския «каяфет» при Ешек-Усуран, под местността Джендемите, когато слизали от Балкана за Сливен.“.