Приеха това предложение. И писмото остана в този си вид265.
— Стореното от господин Панайот е много, но аз ще река, че можем и още повече — каза вече по-успокоено поп Димитър. — Хубаво пишем на Портата „ние, българите от Сливенския каймакамлък“, ама защо това да е само на думи? Защо наистина да не вдигнем каазата? Аз например се заемам да подбутна духовете в Градец, Ичера и Медвен. Имаме ние там предани на народните работи учители — вземете за пример само даскал Буньо в Медвен, — които ще ни последват. И в оплакването за „рум-миллети“ ще ни последват, и за окончателното и пълно скъсване с Фенер.
— Прав е дядо поп — съгласи се Боян. — Аз пък поемам Жеравна (нали съм жеравненски зет), че и Котел. Там сестрите на Раковски ще ни помогнат, поп Янко също.
Съгласиха се и за това. И си разпределиха каазата — главно ония места с предимно българско население, дето имаше и по-будни сторонници на борбата за освобождаване на българската църква.
— Разгеле се спомена Раковски — поде нов разговор Стефан Гидиков. — Не знам дали следите „Лебеда“…
— Как не! — отговориха му в един глас, защото някои го получаваха частно, а в библиотеката за броевете на „Дунавски лебед“ се чакаше ред, понякога по три-четири дни и повече.
— В него Раковски между редовете ни приканва да се стягаме не само за сваляне окови от църквата… Изобщо славен вестник е „Дунавски лебед“, българският народ не е имал равен на него.
— Хайде, хайде, не ни увещавайте — подсмихна се Панайот Минков. — Всички знаем и вестника, и вашето благоговеене пред него266.
— Не е въпросът само до вестника, а и до назрялата схватка „кой кого“ — смръщено ги огледа Анастас хаджи Добрев. — Наша независима черква е важно нещо, но по-горе от нея аз поставям свободата на народа и милото ни отечество. А свободата, братя, иска пушки и саби, а не владици и сказки267. Чини ми се, че подготовката не върви с толкова широки крачки, колкото делото го изисква. Погледнете, че утре дойде отново хаджи Ставри, за да побие байрака на Карандила, и ще ни свари ако не по бели гащи, то най-много с един крачол.
Беше вярно. Подготовката за въстание не бе спряла, но предишното оживление го нямаше вече. И все по-нарядко се скътваше нова пушка под плочата в двора на поп Юрдан.
— Може би не му е тук мястото да се огледва и тази подготовка — примирително рече Гидиков. — И ако питаш мене, Анастасе, даже е правилно да е така. Онези, които водят народа в църковната разпра, трябва пред властта да са чисти от други провинения. Не провинения, даже съмнения не бива да има около тях.
Анастас хаджи Добрев не възрази и с това негласно се съгласи със забележката. Но тогава пък се обади поп Димитър:
— Аз пък имам грижа, братя, за училището. С две големи опори разполага народността ни — вярата и училището. Вярно, в последните десет години издигнахме Сливенското училище на голяма висота. Но сега е застрашено. Сава Доброплодни се е поуплашил от разследването и тормоза, които го сполетяха от ланските събития — той имаше предвид престоя на хаджи Ставри в Сливен, драматичното му спасяване и многобройните задържания, разпити и побоища, които последваха убиването на неколцина заптиета посред Сливен: — Поуплашил се е, казвам, и както се чува, канел се да ни напуска. Сключил бил договор с варненската община, там, при морето да бъде от следващата учебна година.
— Лошо! — в един глас се съгласиха и останалите.
— Наистина лошо! — продължи поп Димитър. — „Една лястовица пролет не прави“, така е, останалите учители няма да клекнат безпомощни без Доброплодни. Ама трябва ни едно голямо име, на което да се крепи авторитетът на школото. Я вижте какво значи да се произнесе един Райно Попович, един Найден Геров, един Йоаким Груев, един Петко Славейков! Само като им се чуе името и людете застават с прибрани пети и свален калпак…
— Какво ще кажеш, Бояне, да повикаме за главен учител вуйчо ти Димитър Русков от Градец? — замислено рече Панайот Минков.
— Ако го решите, наемам се чрез мама да опитам…
— А защо да не направим опит да си върнем нашия Добри Чинтулов? — подхвърли на свой ред хаджи Добрев. — Стига са му се радвали ямболлии. Пък и облаците, които тук се бяха събрали над неговата глава, може да се смятат вече поразсеяни…
265
Копие от това писмо е запазено, открито в архива на Панайот Минков, и то е един бележит документ за начина и средствата, с които сливенци са участвували в църковните борби. Цитатите са автентични и дословни; за съжаление поради големия обем на писмото не можем да го публикуваме изцяло.
266
Автентично: „Наши българи с ръкоплескание четат «Лебеда» вред по България“ — е писал на Раковски Ст. Гидиков.
267
Гледището — или по-скоро политическата програма — на Анастас хаджи Добрев е автентично и предадено почти дословно. С него „той се явява като предтеча на Любен Каравелов и Христо Ботев“ (Табаков. История на… т. ІІ, стр. 243).