— Тъй де — лицемерно побърза да го подкрепи поп Юрдан, — какви ти хайдути преди Гергьовден и зелено листе?
Каймакаминът и Али ефенди размениха един продължителен поглед, пълен с взаимно разбиране. После Мехмед Салих каза тежко:
— Завиждам ви на спокойствието, ефендилер. Много нещо давам, за да го имах и аз… — Той плесна с ръце и заповяда на появилото се заптие: — Доведи ги ония хубостници там!
Въведоха „хубостниците“. Бяха четирима мъже на по трийсет-трийсет и пет години с колчаклии потури, пристегнати с червени пояси, елеци без ръкави, ризи с шевици в червено и черно и рунтави калпаци на главите. Те се скупчиха един до друг, посрамено гледаха във върховете на кундурите си и се мушкаха да заемат място по-отзад.
— Е, какво ще кажете за нашите гости, ефендилер? — обърна се каймакаминът към членовете на меджлиса.
Повечето вдигнаха рамене, само богатият търговец хаджи Абдулла, който беше много скитал и много видял по своите алъш-вериши, се реши да отговори:
— Ами че като съдя по каяфета им, разградлии ще да са. Гяурите из Разградско носят таквиз дрехи.
— Вярно ли е бре? — строго запита новодошлите Мехмед Салих бей. — Хайде де, какво си глътнахте езиците? Вярно ли е, ви питам? — Онези обаче продължаваха да мълчат, та той обясни заради тях: — По каяфет наистина са разградски гяури, ефендилер, само че не са гяури, а чисти правоверни. — Каймакаминът почака да позаглъхне избухналата гюрултия и продължи: — От страх пред Панайот Хитов и хайманите му тия потомци на Баязид Йълдъръм и Мехмед Фатих271 се изхитрили да се преоблекат като неверници. Да, ама проклетият Панайот въпреки това ги спипал и им прибрал не само парите, ами и нашенските дрехи. И им казал… Хайде бре! — викна вече не на шега. — Кажете каква поръка ви е дал оня мустакат дявол.
— Прати ни в конака — престраши се да проговори един. — Да сте ни дадели вие дрехи и пари, защото не сте ни опазили по друмищата272.
Халис бей избухна в смях, но никой не последва примера му — другите турци от меджлиса гледаха угрижени и се почесваха там, където не чувствуваха сърбеж, единствено само в гънките на поп Юрдановите устни се мярна потисната усмивка, но и тя гледаше да се скрие в мустаците и брадата му.
— Това е, ефендилер. — Каймакаминът отпрати с едно махване на ръката злополучните турци-северняци. — Ето къде се е запилял Панайот, този султанов душманин, ето как хайдутин преди Гергьовден не излиза. И помислете сега тия абдали, като обикалят царщината, какво ще говорят за нашия каймакамлък.
— И дайте съвет, ефендилер, как да излезем от това срамно положение — допълни го Али ефенди.
Задълго се възцари мълчание — в стаята витаеха загриженост и объркване. Най-сетне се обади Халис бей:
— Чудя се на въпросите ви — каза със смес от мързел и насмешливост, каквито само той, внукът на Тахир ага, можеше да си позволи. — Защо Зейнил паша преди точно пет години не ни събираше да иска акъл от нас, братовчеде? Защо той изчисти Балкана от хора като Бойчо Цеперанлията и Димитър Калъчлъ̀, дето не отстъпваха на Панайот по юначество, без ние да го учим що да прави? Ами че в края на краищата всичко е у вас двамата: единият държи закона, другият — силата. До нас ли опряхте за свършването на работата? Да не сте мислили, че ние, десетмината тука, ще препашем силяхлъците и ще погнем Панайот Хитов и неговите аркадаши? Виж, ако сте намислили да се признаете за некадърни да изпълнявате възложеното ви от падишаха, тогаз е по-друга работата…
Почти не говориха след тези пълни с шибащ укор въпроси и наскоро след това си затръгваха.
— Нежели трябва да сте ми благодарни — подхвърли на сбогуване поп Юрдан, — че беше само разговор, а не събрание на меджлиса, нали? Зер голямо нещо крояхме, пък то комай излезе дупка а морето?
Али ефенди и каймакаминът Мехмед Салих не отговориха. Те и без това вече хиляда пъти бяха станали пишман, загдето им бе дошло наум да събират меджлиса…
4.
Никога в дългия си живот Бяно Абаджи не бе изпълнявал по-лека „дипломатическа“ мисия — още като изрази на даскал Добри молбата на сливналии, той мигом реши и отсече: връща се в родния си град. Напусто останаха увещанията на ямболлии и готовността им да му увеличат платата на 150 лири годишно, не се полакоми и на двестата лири, предложени му от ескизаарци, и прегърна мисълта да се прибере в града под Сините камъни, макар че там щеше да получава само сто лири.
271
Баязид Светкавицата и Мехмед ІІ Завоевателя — могъщи и победоносни турски султани от ХІV–ХV в.
272
За един подобен случай Панайот Хитов пише в спомените си: „Когато ги пуснахме, то им рекохме да търсят парите си от пашата, защото той е длъжен да защищава и християните, и мохамеданите от всеко едно хайдушко насилие.“.