Наглед нищо не се бе случило, пък Евтим се прибра в дома си разядосан, с чувството, че е преживял някаква голяма обида. Напоследък отбягваше да пие през деня, но сега не се стърпя — още от дворната порта се запъти направо към избата. Мислеше си за вино, пък краката му някак от само себе си го занесоха до по-малкото буре. Той си наточи едно канче „бяла Рада“, трябва да имаше около петдесетина драма289, и го гаврътна наведнъж. Застана така, с канчето в ръка. Гледан отстрана, навярно би изглеждал като човек, който се ослушва. Евтим чорбаджи обаче не се ослушваше, той просто усещаше как ракията се разливаше по жилите му, стопляше ги и лека-полека изтикваше лошото чувство, донесено отвънка. Наля си още едно канче, но не го поднесе към устните си, а с него в ръка се упъти нагоре — щеше да си го пие, удобно разположен в затоплената одая. И наистина там се поразхвърля (празничните дрехи, в които се бе пременил за срещата с пашата, го притесняваха — и с кройката, и със спомена за несполучливия разговор), отпи още една глътчица и вече можеше да се отдаде на рахатлъка си. И в този момент до слуха му достигна разговор. Заслуша се. От другата страна на стената, в посрещника, Йосиф разговаряше с някакъв мющерия.
Йосиф: Не те карам зорлан бе, човек. Ако ти се вижда много, защо не отидеш в „Търговското“? Аха-а-а, знаеш ти, много хубавичко знаеш защо си дошъл именно при мене. Зер аз ти вземам някакви си двайсет и пет на стоте месечно, докато там ще ти приберат трийсет и три, че и ръка ще трябва да целуваш на Ахмака. — (Той говореше за Тодораки Д. Ахмаков, съосновател на търговското съдружество и негов касиерин през текущата година). — Ама хайде, няма да ти се сърдя, в нужда си. Пък и аз съм човек, разбирам те…
Мющерията: Ама ваша милост… господин Йосифе… Чакайте, защо ми давате… — Замълчаване, звън на монети. — Аз подписах за пет хиляди, а тук са…
Йосиф: Хиляда двеста и петдесет, точно така. Ами че ти не знаеш ли бе, човек, че лихвата се удържа предварително? Не си ли живял досега по бялата земя или си паднал от небето?
Мющерията: Но как тъй само хиляда двеста и петдесет гроша, господин Йосифе? Че това е… това е… едно кръгло нищо е това…
Йосиф: Как тъй ли? Хайде пък да ти изясня. Колко поиска ти?
Мющерията: Пет хиляди гроша — толкоз ми е борчът към ходжата.
Йосиф: За колко време ги искаш?
Мющерията: За три месеца. Ще смогна, вярвам, за три месеца да ги събера.
Йосиф: Добре, гледай сега тука хесапа. За един месец двайсет и пет на стоте прави хиляда двеста и петдесет. Да, ала ти ги искаш не за един, а за три месеца. Затуй ще умножим хиляда двеста и петдесет на три. Колко прави? Три хиляди седемстотин и петдесет. Като ги приспаднем от главницата, разликата е хиляда двеста и петдесет гроша. Колкото и са в ръката ти.
Мющерията (след дълго мълчание — навярно изучава хесапа): И каква излиза тя, ваша милост? Подписвам за пет хиляди, получавам…
Йосиф: Аз не те задължавам бе, човек! Не аз тебе, а ти мене си дошъл да молиш, даже бъклица чанакчийска си ми донесъл. Ето, скъсвам задължителното, дето си ми подписал, и си прибирам паричките. Сега доволен ли си? А, виж, ти пък може да си прибереш ракията.
(„Ашколсун! — помисли на това място Евтим. — Бива си го моя Йосиф!… Прав беше той, когато…“)
Мющерията: Сакън, чакай, не прибирай парите, господин Йосифе. Ние ще да сме се разбрали погрешно. Мен ми трябват пет хиляди на ръка, за да се издължа на ходжата.
Йосиф: Абе влизам ти в положението, зер хора сме, ама… ама то ще излезе много пари, човече. — (Кратко мълчание, бащата си представи как синът му прави сметката.) — Виж, на̀ — при туй положение горницата от три хиляди седемстотин и петдесет ще трябва да я прибавим към петте хиляди на ръка. Излиза осем хиляди седемстотин и петдесет. Ще напишем задължителното така: получаваш начаса пет хиляди, а всеки месец на днешното число ще ми носиш по хиляда двеста и петдесет, което е по двайсет и пет на стоте месечно. Пък на третия месец ще ми върнеш петте хиляди заедно с последните хиляда двеста и петдесет.
Мющерията: Подиграваш ли се с мене, господин Йосифе? Че откъде ще намирам аз по хиляда двеста и петдесет на месец? Пиши тапията тъй: след три месеца да ти донеса и петте хиляди, и горницата.