Запознаха се. Беше пак едно от онези запознанства, в което далечният гост не спомена името си. После Бяно спря водата, четиримата се разположиха в едно по-потулено място малко над долапа и подеха разговора. Макар вече да се беше уверил в сигурността на хората, Панайот Хитов не свали тежкия силяхлък от пояса си; по-нататък се видя, че под расото на свещеника също се подаваха пиринченожълтите тепелици на два пищова.
Непознатият: Ще започна от най-важното. На трима ви нося нарочен поздрав от господин Раковски. Или, ако предпочитате, върховния български граждански началник.
Поп Юрдан: Какво, какво?
Непознатият: Подир малко ще ви обясня всичко…
П. Хитов: А, защо подир малко? Сигур бай Раковски — нека да е жив при здрав и нам, и на България — ни провожда някаква повеля. Не е ли хубаво най-напред да научим що става по света? До нас стигат разни хаир-хабери, ама верни ли са, съчинени ли са, един господ знае. Сега, като ни е паднало да пием от извора…
Непознатият: Съгласен съм. И право е, каквото казвате, войводо. (Кратък подкупващ смях). Дето има една приказка, то и котка в чувал не се купува… (Сериозно:) Пред прага сме на важни събития, приятели. Не, погрешно го казвам — събитията вече започнаха. Чували ли сте, че братята сърби се стягат да си премерят силите с турчина?
П. Хитов: Абе нещо се спомена, ама…
Непознатият: Знаете, че те сега са васални на султана. Това ще рече, че хем наглед са свободни, хем са подчинени под жезъла на Абдул Меджид. А, грешка, на Абдул Азис, Меджид лани хвърли топа. Та захване ли се битката, казвам, ще бъде най-сгодният час да потърсим и ние нашата си свобода. И ако трябва, до един да легнем в земята, но да я извоюваме.
Поп Юрдан (прекръства се): Ох, божичко, дано най-сетне!…
Непознатият: Разбира се, също и тук важи поговорката, че бог дава, но в кошара не вкарва. И господин Раковски трескаво, но с разум готви народа за деня на възкресението. И народът му вярва, братя. Само по един негов призив и момци-юнаци от цяло Българско се стекоха под пряпореца му. В Бялград вече има цял полк — Българска легия, тъй се зове той. Ах, братя мили, да можехте да ги зърнете ей така, с едно око!… Да видите черно-червените им униформи със зелен шев по края, калпаците с червеното дъно, черните вратовръзки на шията, сабите на бедрото!… А какви стройни редици само, какъв стегнат марш, каква пъргавина и ловкост в ученията!… Ех, пред такава гледка не може българин да не се просълзи и да не се прекръсти от радост. Че това вече не е дружина от непримирими в Стара планина, а възродена истинска българска войска!
Бяно Абаджи (тихо и с упование): Ще ме прощавате, господине, ала да знаете има ли в този полк един момък на име Найден Силдаров?
Непознатият (след кратко колебание): Тук би трябвало да ви излъжа и да ви река, че всеки ден съм го виждал, за това нещо хората са измислили думата „благородна лъжа“. Аз обаче не искам да има между нас никаква лъжа, приятели, нито користна, нито благородна. Не, не съм чувал за него. Аз и още неколцина като мене изобщо не сме в легията, господин Силдаров, нас върховният началник ни използува само като куриери… вестоносци, искам да кажа. Но ще добавя още нещо. Знам, че неколцина момци от Сливен се явиха в Легията и господин Раковски много се хвали с тях. Сигурно и…
Поп Юрдан: За мен е съвсем сигурно, бате Бяно. Тъй или иначе ние сме проводили само една групичка и Найден беше с нея.
Бяно Абаджи (още по-тихо, на себе си): При туй положение изобщо е излишно да питам за Иван…
Непознатият (продължава): Господин Раковски е съставил и съвсем точен и подробен план за освобождението, братя. Аз лично съм го чел черно на бяло. Пропукат ли пушките по границата на Сръбско и Турция, един полк от хиляда изпитани бойци, с топове, конница и лекари, ще се промъкне незабелязано около Княжевац и ще удари на изток по билото на Балкана. Тъй като народът е готов за борба, отвред към полка ще захванат да се стичат решителни мъже, някои с оръжие, други с голи ръце — това също е предвидено.
П. Хитов (неуверено): Ами ако не се стичат? Ако рекат да изхитруват и да оставят други да вадят кестените от огъня вместо тях?
Непознатият (обидено): Господин Раковски има сигурни сведения292. Вие, сливналии, няма ли да се отзовете, когато от Сините камъни проечи тръбата на бунта?
292
Днес може да се каже, че това е основната грешка в стратегическия план на Раковски, намерила отражение още в първите три изречения на Плана: „Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това се отдавна работило, а особито тая последна година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжие, барут и куршуми, до колко му е било възможно.“ Както се е изяснило в същата и в следващите години, именно подготовката — организационна и материална — е била крайно ниска или изобщо не е съществувала.