Поп Юрдан: Уха! И да знаете само какви юнаци ще се стекат — като ги гледам да се учат на талим по боазите или горе на Кушбунар…
Непознатият: Защо тогаз не вярвате, че тъй са приготвени и другите българи с юнашки сърца? — (Чака за отговор, но всички замълчават.) — Докато полкът стигне до Търново, под знамето му ще се притекат до четиридесет хиляди въоръжени юнаци — цяла войска! А вдигнем ли и Черноморието, Добруджа и Юга, ще да са станали до петстотин хиляди, от които поне сто хиляди с пушки в ръка.
Бяно Абаджи (на себе си): Пак в Търново!… Също както преди трийсет години виждаше работата вуйчо му Георги Мамареца.
Непознатият: С такава многочислена войска и с братята сърби до рамото ни… Ех, не искам да бъда на мястото на турчина, братя.
П. Хитов: И да не се съберат петстотин хиляди — и сто хиляди са страшна сила!… Пък и Стара планина открай време е на наша страна. Само че-е-е…
Непознатият: Какво „само че“, войводо?
П. Хитов: Едно таквози множество трудно се управлява, господине. Моята дружина е от дванайсет юнака, та понякога се получават бъркотии и недоразбирания, а какво ще е със сто хиляди!… Ами че това е колкото четири или пет Сливена заедно с бабите и с кърмачетата…
Непознатият: Благодаря, че отворихте дума за това, така ще отговоря на един от най-важните въпроси. Нуждата от единна и сигурна команда отдавна се схвана от господин Раковски. И той овреме изгради върховен щаб, както се казва по военному: а по нашему — Привременно българско началство293. Естествено ние всички приехме и утвърдихме господина Георги Раковски за наш върховен войскови и граждански началник.
Поп Юрдан: Аха, сега ми стана ясно…
Бяно Абаджи: В единство и сговор ли сме всички около Георги, господине?
Непознатият: Ако знаете, още от Кримската война в Букурещ има едно Средоточно българско попечителство, тогава то бе поело патриотичната грижа да събира доброволци в помощ на руската войска. Сега, от тези месеци, Попечителството прие ново име — Българска добродетелна дружина. Нека не преиначаваме истината, в нея са също добри българи и патриоти — вземете например доктор Атанасович, Иван Бакалоглу, братята Евлогий и Христо Георгиеви, доктор Селимински…
Бяно Абаджи (сепнато-радостно): Хаджи Иван Селимински!… И той ли е в дружината, господине?
Непознатият: Даже мога да го назова най-ревностния измежду онези, които през войната събираха доброволците. Той и сам беше постъпил на служба в армията на Русия.
Поп Юрдан: Ама доколкото разбирам, тази наша Добродетелна дружина не върви в крак с нашия Раковски?
Непознатият: И много жалко, че е така. Те не са млади хора, не можем да разчитаме на тях като бойци. Но Добродетелната дружина е богата, пари у нея колкото искаш. А именно това не достига нам.
Бяно Абаджи: И в що са различията и несъгласията между нея и — как го рекохте — Привременното българско началство?
Непознатият: Ние, както разбрахте, имаме ясен план и за свободата си разчитаме преди всичко на себе си. Добродетелната дружина само, желае свободата, но не свързва това наистина добродетелно желание си с дела. Свободата тя чака да ни се поднесе на тепсия от руския цар и затова върши само онова, което й се нареди от Петербург.
П. Хитов (рязко): Лошо и погрешно! Тежко на тоз народ, който чака на чужд гръб да се освободи. Много ще робува.294
Непознатият: Именно. Там е и различието ни от „старите“ (така им казват още на хората от Добродетелната). И се радвам, че специално вие, войводо, мислите така. Защото за утрешната решителна битка господин Раковски възлага много на хайдушките дружини, а на вас лично — още повече.
П. Хитов: Какво точно очаква от мен и момчетата?
Непознатият (потърсва погледа му и го гледа продължително и настойчиво): Нека първо аз да попитам нещо, войводо. Вие сте вече години в Стара планина, участвували сте в стотина сражения, името ви се носи от уста на уста. Защо го правите това?
П. Хитов (искрено учуден): Кое?
Непознатият: Ами ей това — ден подир ден и година подир година да си излагаш кожата на турски куршуми. И, за бога, не ми казвайте, че подбудите ви са печалбарски — да оберете разните бейове и търговци-кожодери, та сетне да пирувате…
293
Малко отклонение от хронологията: Раковски действително е изработил своя „План за освобождение на България“ в края на 1861 г., но създаването на „Привременното българско началство“ е малко по-късно от описваните събития — на 15 юни 1862 г.
294
Гледището на Хитов е предадено дословно: Спомени от хайдутството. С., ДВИ, 1975, стр. 38.