— Вие може да имате време за губене — отряза изкъсо, — аз — не! Какъв байрактар съм аз, ако сега не съм до войводата си?
И като забра още неколцина от най-нетърпеливите, пое нагоре през Балкана. Даскал хаджи Добрев не ги спря.
Измина почти неделя, когато пратениците му най-сетне откриха войводата Хитов. И се разбра защо толкоз време не бяха успели да влязат в дирите му — Панайот с юнаците си цели пет денонощия се е спотайвал в непроходимите лесове на местността Дял край Котел и дебнел минаването на турската поща… За чест на войводата трябва да се каже, че той още начаса потегли към Сливен, за да оглави въстаническата чета, като без колебание заряза отдавна подготвяния удар.
В Сливен Панайот Хитов с дружината си пристигна едновременно с втори пратеник на хаджи Ставри: тъй като търновските турци отдавна били подушили готвената буна и още от първия ден изпратили срещу нея огромни сили, които настъпвали към Лясковския манастир от всички страни, пък и небето се отвърнало от въстаниците, като плиснало върху им проливен дъжд, хаджи Ставри, Никола Паскалев и Тодор Бочоолу взели решение да променят първоначалния план, като потеглили с войниците си през Капиново и Габровския балкан към местността Бедек. Там хаджи Ставри щял да чака да се съберат под знамето му въстаниците от Габрово, Котел, Сливен, Татар Пазарджик и другите готови за бран градове и села.
— Бедек! — кимна на това място Панайот Хитов. — Зная го къде е. Пада се Бедек на североизток от Бузлуджа. — После грамадните му мустаци помръднаха недоволно: — Абе то не е най-сгодното място, което можеше да се избере, но щом голямото началство го е избрало…
И направи един жест — едва забележим, но напълно ясен за момчетата от дружината. След малко Никола Аджема вече бе издигнал байрака над главата си и бе потеглил нагоре по пътеката. Подир него се проточи върволица — хайдутите и сливенските „волентири“ тръгваха да се присъединят към въстаниците на хаджи Ставри. Извънредно краткото време между получаването на сведенията, вземането на решение и започването на действията свари неподготвени мнозина измежду сливенци; имаха се за готови, но не бяха чак дотолкова, че начаса да поемат към битките. Между изненаданите беше и сам учителят Анастас хаджи Добрев. Но и той, и другите не се поколебаха, а веднага заеха място в редицата и закрачиха зад войводата и развитото хайдушко знаме. Гарибалди дори тръгна по алафранга панталони и пристегнати чепици, доста от останалите също не свариха да се преоблекат, да се преобуят в цървули и навуща или да грабнат от къщи готовите си вързопчета.
Уж бяха се готвили отдавна за тези решителни дни — преходи бяха правили по Балкана и бяха играли на талим из боазите, — пък сега изведнъж пролича какво значи да се готвиш и какво — да си готов за борбата; докато хайдутите на Панайот Хитов крачеха неспирно и сякаш не познаваха що значи думата умора, волентирите един по един захванаха да окапват. Един измежду първите беше сам Анастас хаджи Добрев — нему се разраниха краката от неудобните обуща, та ще не ще, дърпаше колоната назад и си заслужен по-късно войводата да го вземе малко на подбив
303
За Търновското въстание от 1862 г. или тъй наречената а „Хаджи Ставрева буна“ са запазени крайно оскъдни сведения, още по-малко — за сливенското участие в нея. Но броят на четата, който посочваме тук, е автентичен; за него свидетелствува Панайот Хитов: „В Сливен всички младежи били готови да вървят, но Иванчо не рачил да ги поведе, дорде не се срещне с нас. Поканили Паскал, но и той се отказал да поведе двеста или триста хора подире си, дорде нас не ни намерели.“ (Спомени от хайдутството, С., ДВИ, 1975, стр. 22) За по-нататъшния ход на въстанието срв. Табаков. История на… т. ІІ, стр. 174–175.